На търгове в Кристис успява да купи автопортрет на Жан-Мишел Баския за 3,3 млн. долара и автопортрета на Ван Гог с отрязаното ухо.

Ниархос притежават най-голямата частна колекция от картини на отишлия си в нищета и болка холандец. И най-значимата частна колекция на модерно изкуство от 20. век, оценявана на 250 милиона долара. Бащата на Филип, основателят на династията Ставрос Ниархос, слага основите на сбирката малко след края на Втората световна война.

През 1957 година прави големия си удар, купувайки 60 картини от закъсал с парите покрай развод холивудски актьор. Към нея добавя и рядък автопортрет на Пикасо, известен като „Портрет на мъж с бяла риза“. Струва му 48 милиона, но какво пък, нали затова са парите. Ставрос винаги е обичал да взима най-доброто. Или най-голямото. Или поне най-изгодното. Умеел е да слага правилната стръв за рибата. Умеел го от малък.

имало едно време в Атина

Ставрос Основателят се ражда в Атина през 1909 година, въпреки че е заченат в Бъфало, щата Ню Йорк, където родителите му имали голям магазин. Три месеца преди раждането на сина си те се връщат в Гърция. Семейството не е от бедните. Прадядото на майка му Евгения е корабен агент във Валета с усет за успешни сделки, една от които е бракът му с момиче от благородна малтийска фамилия. Ставрос завършва право в Атинския университет, но вместо в адвокатска кантора тръгва на работа в мелницата на чичовците си по майчина линия, които внасят зърното чак от Аржентина. Хрумва му, че ако имат собствени кораби, житото ще им излезе много по-евтино. Убеждава чичовците си и те купуват седем поочукани товарни кораба, които в най-добрия случай биха могли да минат за стока втора ръка. Но така се ражда флотата на Ниархос.

Втората световна война се оказва златен трамплин за предприемача. Той е мобилизиран във флота, но сделките си вървят. През 1941 година дава назаем кораби на Съюзническите войски, шест от тях са унищожени при атаки на немски самолети и подводници, но застраховката им вкарва 2 милиона долара в сметката му. С тях след краха на нацистка Германия купува вече ненужни на войската товарни съдове и танкери. Започва и сам да строи танкери – колкото по-големи, толкова по-добре, защото световната икономика се съживява, а той е готов да й достави щедри порции гориво. Времето е добро за смелите и алчните, за всекиго има по нещо – Студена война и горещи, безсрамни с показността си партита. Ниархос е от първите, които осъзнават ефекта на големия мащаб. Но не е единственият. На сцената има и друг амбициозен играч, също грък, дори по-нисък от Ставрос, гърбонос, авантюрист в мислите и делата си – безподобният Аристотел Онасис. Десет години след края на Втората световна война съперничеството им вече върви по всички фронтове. Превръща се в глобална война за превъзходство.

момчешки игри

Ако Онасис построи танкер с водоизместимост 30 хиляди тона, Ниархос непременно ще отвърне на удара с 31 хиляди. Състезанието по тонаж в крайна сметка печели Ниархос, който през 1956 година пуска на вода повелителя на моретата от близо 48 хиляди тона, носещ името на баща му и на току-що родения му втори син – Spyros Niarchos.

Ниархос открива първата корабостроителница в Гърция след войната. Онасис създава въздушната флотилия „Олимпик Еъруейз“.
Ставрос купува егейския остров Спецопула, засажда го с редки растения, завъжда дивеч, превръщайки го в ловен рай, където се развличат кралски особи, държавни глави и аристократи. Шест години по-късно Онасис купува остров Скорпиос…

Ниархос си купува 190-футов морски офис – яхтата „Креол“, от която управлява империята си. За времето си това е най-красивият и голям ветроход. Онасис се обзавежда с моторната яхта „Кристина“, 325 фута. Ниархос по-късно ще зареже „Креол“ в полза на „Атлантида“, също моторизирана, но с 50 фута по-дълга от „Кристина“.