Интересувате ли се от мода? Имате ли предпочитани дизайнери?

За мен модата е повече изкуство, отколкото тенденции, въпреки че хвърлям по едно око и на тази част. Да, имам любими дизайнери, от онези, които са предизвикали времето си и са създали нещо революционно. За мен Chanel е повече от любима марка, а Мадмоазел е повече от жена, която се е осмелила да свали натруфените с цветя и панделки шапки. Chanel  е моето разбиране за ниво в модата. Определено харесвам френския начин на кроене и онзи небрежен и ненатруфен френски шик, постигнат с комбиниране само на няколко неща.

Придържате ли се към строг бизнес код в облеклото?

Противник съм на двата полюса – на униформения вид на дама, облякла рокля/панталон и сако, както и обратното, неглижирането на стила, което води до гротескни визии. Стилът на една бизнес дама трябва най-вече да я изразява като личност и професионалист, който представлява определена компания, институция, позиция, конкретна ситуация дори. Би било добре да се избягват екстремности – натруфеност, стигаща до кич, но пък понякога важи и правилото „никой не съди шампионите“.  Има толкова опции и професионалисти, които могат да помогнат за изграждането на стил.

Ползвате ли технологии за организиране на деня си?

Абсолютно всичките ми ангажименти – работни, лични, тези на майка, са в аутлука на телефона ми, който е синхронизиран с моя компютър. Въпреки че има чар да си записваш в тефтер и аз лично много обичам красиви тефтери, всички промени и размествания, които се налагат, правят дигиталните устройства много удобни. Сутрин съм фокусирана върху избора на дрехи и аксесоари (чанта и обувки главно) за типа ден, който ми предстои. Обръщам внимание на грима си и го съобразявам с останалите компоненти, но косата ми, доколкото зависи от мен, е значително по-небрежна.

Имало ли е случай да забравите нещо важно?

Категорично не. Ако нещо е влязло в програмата ми, то е важно и не мога да го забравя. Природно имам доста добра памет, това помага.

Кое ви разсмива?

Луи дьо Фюнес. Продължавам да гледам „Полицаят и полицайките“ и другите му превъплъщения вече толкова години и всеки път е като за първи път. Това лице с всичките му мимики, а жестовете!!! И онова бясно паркиране пред полицията в Сен Тропе. Смея се дори като се сетя за сцените. И винаги, когато чуя смеха на дете, се усмихвам, независимо колко тежък е бил денят ми.

Какви филми и музика харесвате?

Започвам от филмите, които НЕ харесвам, и те са в областта на фантастиката. Харесвам дълбоки исторически филми като „Речта на краля“. Който ме познава, знае какъв рок фен съм, и по-конкретно фен на Metallica и колко се вълнувам от творческия и концертния им живот. Имала съм периоди и на по-лиричен рок като Black Crows или на алтернативен рок като EMF и Muse. Генерално олицетворявам максимата, че „момичетата обичат момчетата с китари“.

Интересувате ли се от интериорен дизайн?

Имам силно отношение към интериорния дизайн. Баба ми казваше, че мъжът гради къща, а жената събира дом. Убедена съм, че беше права. Събирането е житейски процес. Наследила съм много неща за подреждането на маса от майка си и съм надградила с много аксесоари от антикварните пазари в Южна Франция. Събирала съм спомени от различни пътувания и съм заимствала идеи, които съм вплела в дома си.

Кое е любимото съвместно занимание на семейството ви?

Обичаме да готвим заедно, или по-скоро всеки да приготвя нещо за вечерята или обяда, да помага. При все че съм много чувствителна към това някой да ми влиза в кухнята и да ми борави с ножовете, с времето видях, че има чар да сме заедно в приготвянето на храната, особено през уикендите. Определено аз съм тарторът в кухнята, но като във всеки екип всеки член на семейството има важна роля за крайния резултат.

Внимавате ли за продуктите?

Имам доста стройна логистична система за снабдяване с основни продукти с максимално „чист“ произход. За мен качеството на продукта е от голямо значение. А ястието – то трябва да е просто, изчистено от претенциозност и маскировка. Това е моят личен стил. Не мога да си представя да се храня без добра чаша вино. Интересувам се от вино, следя реколтите, опитвам. Харесвам както посоката на един фин и елегантен немски Ризлинг, така и мощното тяло на една Сира.

Липсват ли ви пътуванията в чужбина? Къде прекарвате празниците?

Пътуванията са причината да съм много сърдита на Ковид-19, след чисто здравословните и икономически щети, които нанесе на хората. Аз съм пътешественик по душа, така съм възпитавана от родителите си от съвсем малка. Със семейството си, с приятелка или на гости при приятел/и, просто имам огромната нужда да пътувам, поне веднъж на два месеца (на дистанция 500 км +). Харесвам както културно-интелектуални дестинации, където на фокус са историята и изкуството, така и онези с вечната температура от 28–29 градуса, където зареждам батериите си напълно за десетина дни. Ценя и „агро“ дестинации с фокус върху виното и храната. От пътуванията ми, особено в Италия и Франция, се връщам с огромен запас от местни продукти и това е начин да постоя още малко там. Тази година, за съжаление, за сетен път ми се провали мечтата да се докосна до менюто на Масимо Ботура, но вярвам, че ще се случи скоро. Празниците по правило прекарвам вкъщи с най-близките си, тогава не пътувам. А подаръци, освен с повод, обичам да правя и без повод. Просто импулс – когато видя нещо и го свържа с определен човек, винаги го купувам за подарък.

Как започва денят ви – с кафе или с чай?

Ставам много рано и освен с домакински задължения се събуждам с три-четири чаши Nespresso ристрето. За мен кафето винаги е черно и много късо. С годините се научих да пия чай, но наистина трябва да е добър, като предпочитам зеления.

Имате ли си мото, любима мисъл?

Щом има желание, има и начин.

Ако можехте да се определите с три думи, кои щяха да са те?

Строг, но справедлив човек.

Какво спечелихте и какво изгубихте през 2020 г.?

Спечелих време с моето семейство, което винаги е било много малко. Бях и съм до сина си в този труден период на изолация и дистанционно учене. Загубих като повечето хора нормалния си социален живот. Но вярвам, че всичко това ни учи на нещо, разтърсва ни и може би ни връща там, откъдето сме се отклонили.