Има ли музей на Анри Нестле, животът му е доста интересен?

Алиментариум музеят във Веве, Швейцария, е „Нестле“ музей и показва храната в различна светлина. А иначе самият живот на Анри Нестле е интересен от ъгъла на иноватор, но и социално чувствителен човек. И да, да положиш основите на най-голямата компания за храни и напитки в света, те прави човек с интересен живот.

Имате ли житейски избори, които бихте променили, лесно ли избирате?

Винаги знам какво искам и какво не, това е отличителна моя черта, за която съзнавам, че понякога обърква хората. Много ми е странно да наблюдавам хора, които не могат да изберат от менюто в ресторанта. Не съм имала случай да съжалявам за решението си. Просто съм устроена да не губя време.

Коя социално отговорна мисия защитавате?

Програмите за социална отговорност на „Нестле“ – България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, са част от работата ми. Корпоративната ни социална отговорност има три основни посоки: към отделните хора и семейства - промотиране и образование на активния начин на живот и балансирано хранене; към обществото – младежката заетост; и към природата – отговорно отношение към нея и нейните ресурси и нулев негативен отпечатък от оперативните дейности към нея. Като човек припознавам себе си във всяка една от тези посоки. Вземете например много силната инициатива в България „Живей активно!“, започнала като символичен поход пеша на 2000 души до Южния парк и дейности на открито, за да се покаже как големият проблем със затлъстяването може да се бори по лесен начин с движение, спорт, повече време навън. 15 години по-късно, през тази година, 22 български общини се присъединиха към пешеходното предизвикателство.

Какви са стъпките на „Нестле“ за намаляване на отпечатъка върху околната среда.

Шоколадовата ни фабрика в София не депонира и килограм отпадъци в сметища вече повече от 6 години. Постига се чрез оптимален производствен процес, който минимизира производствените дефекти на готовия продукт и опаковъчния материал, работа с доставчици, които подсигуряват рециклируеми опаковки, депониране на дефектиралия готов продукт в депа за биоразградимост.

Как вие като майка възпитавате опазване на природата?

Синът ми е изключително чувствителен към опазването на природата, има фокус върху събирането на хартия (листа, стари тетрадки и прочие) и пластмасови бутилки, които после изхвърля само в определените контейнери. И държи всички вкъщи да правим така. От моя страна това се допълва с усилията да не се пилее вода от чешмата или душа. Много чувствителна тема за мен е и пилеенето на храна. Толкова е грешно да я хвърляме, при положение че хора по света гладуват, а трябва да се замислим и колко много ресурс е нужен да бъде произведена тази храна (електричество, гориво за транспорта и пр.) и колко струва това на природата.

Как се отразява движението за равноправие между половете, расите в корпоративната ви култура?

„Уважение“ е дума, силно залегнала в корпоративните ни ценности и култура – към себе си и другите, към различните и към бъдещето. Това е реалност, в която работим. Контрагенти са ми споделяли, че в офисите ни проявата на уважение в различните аспекти е видима. Рекламите ни са базирани на същото уважение и не целят да привлекат със скандали и провокация.

Колко напред планирате? Ядосвате ли се, когато нещо или някой наруши плановете ви?

Аз съм планиращ човек, и то много напред – около година. Както в професионалния, така и в личния си календар. Прецизна съм при организирането или приемането на срещи –  от моето участие трябва действително да има смисъл и принос. Преди много се ядосвах, когато някоя среща паднеше и ми се отвореше „дупка“. Сега го приемам спокойно и използвам времето да наваксам с планината задачи, които винаги чакат. Или излизам за кратка разходка, за глътка свеж въздух – вече оценявам колко помага в сбитата програма от виртуални срещи.

Правите ли си понякога дигитален детокс?

Не съм почувствала досега, че имам нужда от дигитален детокс. Благословена съм да имам вътрешно „реле“, което се включва, преди да прегоря психически или физически.

Обичате ли животните? Те могат да бъдат част от детокса.

Ние сме от домакинствата, които се сдобиха с домашен любимец през пандемия. От голям почитател на котките през март станах собственик на померана Люк и сега се чудя как сме живели без него. Той е изключително пухкав, любвеобилен и ни зарежда с добротата си. Помага и в опитите ми да възпитавам отговорност у сина си. А на мен – в това да се движа повече, с две или три 30–40-минутни разходки на ден.