Нели Ангелова: Екип се отглежда като дете

Адриана Попова, Елка Влаховска 29 December 2020

Снимка: фотография Костадин Кръстев-Коко, стилист Сандра Клинчева, грим и коса Алина Манова

Дори за първи път да срещате Нели Ангелова, мениджър комуникации в „Нестле“, ще ви трябват само минути, за да разберете, че това е човек, който няма да ви губи времето. Своето също. Ще усетите нейната съсредоточеност да върши нещата. Липсата на снобизъм. Бързината и бързането. А ако ви е поканила у дома си – като екипа на EVA, ще разберете, че срещу вас е жена с любопитство към света, с интерес и усет към изкуството. Жена, която сипва чай с аромат на череши в изящни чаши върху кухненския остров в апартамента си. Изгледът през прозореца е към един от старите столични квартали, който, без да е лъскав, е удобен и сам по себе си е своеобразна визитка за Нели.

Тя не парадира, за нея луксът не е в наложени чужди стандарти, а във възможността да работи онова, което наистина обича, да изпитва насладата на човек, създаващ екипи, но също да избира картини от любимите си галерии, софийските „Ракурси“ и „Нюанс“ и съхраняващата духа на Кольо Карамфилов U.P.A.R.K. в Пловдив, да пътува по света с отворени очи и любопитно небце. Нели Ангелова изглежда човек с ясен усет за добро и правилно, усет, оформен може би и от една „строга“ университетска специалност. Започнала кариерата си в аналоговите „държавни“ времена, Нели безпроблемно преминава към онлайн реалностите и работа в мултинационална частна фирма. Нейният път на професионалист и жена е история, в която мнозина ще (искат да) се припознаят – заради оптимизма й.  

Г-жо Ангелова, по образование сте магистър инженер. За каква кариера мечтаехте, докато учехте?

Действието на моето университетско образование се развива от 1993 до 1999 г., което пряко влияе върху понятието „кариерни мечти“. Това беше силно преходен период. Инженерното образование все още беше много престижно, приемът в университетите – доста предизвикателен, започваше приватизация и много чужди компании влизаха в страната заедно с техните „западни мениджърски екипи“. Една от трудностите беше езиковата бариера, нямаше го нивото на познание на западни езици, което сега е просто норма. Ежедневно срещах „новото“ – в навлизащите марки, изискванията за качество във всичките му форми (продукт, начин на работа) и голямото ново нещо „маркетинг“. Имах го в учебната си програма (завършила съм Стопанския факултет на Техническия университет в София), но не ми беше много ясно какво точно е. Усещах обаче, че „маркетингът“ е нещо вълнуващо, и исках да се занимавам с това. Техническият университет, широко познат като МЕИ, е голяма школа! Дисциплината и хъсът да не се отказвам, като компоненти на характера ми, намериха своето университетско усъвършенстване през онези години.

Спомняте ли си кога за първи път сте срещнали марката „Нестле“ и някой неин продукт?

Първата ми осъзната среща с „Нестле“ беше на голяма сбирка в тогавашния цех за производство на бутикови шоколадови бонбони (изключително ръчно производство от работници факири) и „премиум“ сегмента, който се намираше в центъра на София. Обявиха ни, че много голяма швейцарска компания е приватизирала ШЗИ София, „нашия завод“. Тогава бях на 18, но наред с хората, прекарали целия си трудов стаж – 20, 30, 40 години, на това място, и аз не разбирах значението на думата „приватизация“ и последващата реституция (цехът беше реституиран и за кратко продължи работа като шоколадово производство). И така започна всичко. Иначе познавах Nescafe Classic и шоколада Galak, които бях виждала в Кореком, но не ги свързвах с компанията „Нестле“ до този момент.

Вие сте почти 30 години в тази компания. Как успяхте в това „промискуитетно“ време, в което особено младите хора при първия проблем в работата с лекота напускат, смятайки, че изборът пред тях е безкраен. Как да разберем, че дадено работно място е нашето, вие как го разбрахте?

Това е въпрос за много милиони долари. Не съм човек, който вярва в късмета от типа „на правилното място в правилното време“. Вярвам, че доста често сме на правилното място в правилния момент, но по ред причини не можем да се възползваме от шанса си. Защото сме разсеяни, защото не ни достигат сили за нещото, което ще ни направи голямото „УАУ!“, защото просто не ни е ден. Моята рецепта е: познавай себе си, знай какво искаш, уважавай хората около теб и се вслушвай в обратната връзка и малките сигнали. Успехът не обича също и „това не е моя работа“, и „на работа съм до 6“. Вярвам, че младите хора днес не са по-различни от младите хора от предходните поколения в стремежа си да постигат амбициите и мечтите си. Да, съвременните млади хора имат много информация, много повече възможности (държави без граници, широк спектър от образователни опции) и това им дава повече увереност да мислят, че успехът е на съседната улица, в съседния офис. Да търсят различни варианти е част от изграждането на техния житейски и професионален опит. Въпросът е колко често сменят работата си, какво постигат на настоящата, преди да потърсят и намерят нова, как са надградили себе си (нови умения, знания и прочие) или какво е собственото им ниво на мениджмънт на нетърпението.

На всяка една позиция, която съм заемала, за мен е била важна яснотата с какво ще ми е полезна – като човек и като професионалист, паралелно с ежедневния ми стремеж да свърша работата, за която ми плащат, по най-добрия възможен начин. Кой е вашият най-удовлетворяващ успех?

Хората от екипа ми са истинският измерител на моя успех. В голямата си част в началото това са били хора с никакъв или начален професионален опит, практически веднага след студентската скамейка, но с хъс да работят и да изкачват върхове. Сега всички те са на отговорни мениджърски позиции в „Нестле“ или не, в България или в чужбина, или имат успешни лични бизнес начинания. Прилича на отглеждането на дете, което виждаш вече като успешен и отговорен човек. Огромно е удовлетворението да успееш да предадеш това, което знаеш, на друг, той да го пречупи през собствената си призма и да продължи напред. Затова винаги имам време и енергия да работя с хората, вратата ми е винаги отворена за тях.

Как и с кого празнувате успехите?

Дали ще направя от моето специално тирамису и с екипа ми дружно ще забием лъжици в него или в някакъв друг сладкиш, дали ще си организираме „баница сутрин“, или ще излезем на специална вечеря – празнувания има и вярвам, че трябва да има. Сега, когато екипът ми е в „Нестле“ офисите в София, Букурещ, Белград и Загреб, а прибавяме и Ковид-19, тези „празнувания“ изискват различен подход, но ако има желание, винаги има начин. Хората оценяват самия жест, признанието и това е важното, не пищността или стойността им.

Кое е най-голямото предизвикателство пред жените в бизнеса? Усещали ли сте някога т.нар. стъклен таван?

Много се говори за този стъклен таван, но ако погледнем внимателно българския контекст, си мисля, че поне във възможността за добра реализация на жените страната ни е добър пример за много други. Независимо от сферата, публичен или частен сектор, виждаме дами на топпозиции. В известен смисъл има историческа обусловка за това, но основното е, че българката винаги е била супер мултифункционална. И това натрупване през годините, дори и вековете, води до успехите й. Аз лично никога не съм имала усещането за неравенство между половете в професионален аспект, години преди термини като gender balance, diversity да влязат в ежедневна употреба в бизнес реалността.

Мисля, че истинското предизвикателство пред съвременните жени е как да бъдат истински добри в мултифункционалността си. Добавяме нови територии в живота си, ставаме партньор, после съпруга, после майка, кариерата върви паралелно. Добавяме, но не махаме, в общия случай. Навсякъде искаме да сме топ и нищо по-малко. И тук е въпросът как? В основата на успеха да си топ мултифункционер е вътрешният мир и баланс. Да си наясно точно какво искаш, да подредиш приоритетите, които могат да се променят, и да си удовлетворен от това, което постигаш.

България като че ли е добър пример за процент жени на ръководни позиции.

Работя в компания, където близо 60% от ръководните позиции се заемат от дами и това не е процент, който компанията е решила да има. Това е резултат от способностите на дамите и тяхното желание да работят, да се докажат, да успеят, да оставят следа.  Видяхме и изхода от изборите в САЩ и как едно момиченце, дъщеря на емигранти, сега ще бъде на ръка разстояние от Овалния кабинет. Всичко това вдъхва увереност, че този стъклен таван се пропуква.

Как успявате да мотивирате? Умберто Еко си признава, че е скъпял похвалите си. Одобрението му се изразявало в това да не критикува. Вашият стил в това отношение какъв е?

Ха, първата ми реакция е, че се припознавам в Умберто Еко и че съм доста пестелива в похвалите. Особено в началните години като мениджър показвах признание само с реални дела от моя страна. Но времената се променят. За днешните млади хора е много важно да бъдат похвалени за приноса им вербално. Но за мен действията си остават най-важната форма на признание. Хората ми знаят, че работят в среда, която не е „менгеме“, че не трябва да се притесняват, ако се наложи закъснение, отсъствие по някаква причина или работа от къщи (през Ковид-19 периода). Че ще бъдат честно оценени, че обратната връзка е искрена и цели само едно – доброто развитие на всеки от тях.

Кого определяте като модел за подражание?

Тези, които предизвикват статуквото и поемат пътя на промяната. За мен това показва мащаба на интелекта на човека и силата на волята – да устоиш пред всички трудности и предизвикателства, а в днешния свят на социални медии – и на всички „доброжелатели“, които изсипват мнения. Какво би станало без всички тези опълчили се на статуквото? Дамите още щяхме да се задъхваме от стегнатия корсет без право да гласуваме.

Анри Нестле създава корпоративна култура с нула компромиси с качеството, с прилагане на науката и зачитане на регионалните особености. Какви регионални особености имаме в България?

Анри Нестле е от хората, които са се опълчили на статуквото, каквато е била високата детска смъртност по негово време, и създава адаптираното мляко, което е помогнало на много майки без кърма да хранят бебетата си. Що се отнася до особеностите на региона – у нас и в съседните ни държави например се готви много вкъщи, и то from scratch. Това влияе силно върху целия бизнес аспект на сектора – от създаването на продукти, през търговската част в бизнес модела, промотирането му и цялостната комуникация.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР