Легендарният японски дизайнер, който проправи пътя в модата за сънародниците си Йоджи Ямамото, Исей Мияке и Рей Кавакубо, почина на 4 октомври 2020 г. на 81-годишна възраст след усложнения от Ковид-19. Никой не се съмнява, че си е тръгнал щастлив, понеже там, от другата страна, го чака голямата му любов – Ксавие де Кастела, който умира от СПИН през 1990 г. Кензо така и не успява да преодолее загубата на партньора си и няколко години по-късно „се пенсионира“, напускайки собствената си модна къща.

Такада израства по време на войната – в чайната на баща си, сред гейшите и техните клиенти. Спира да се страхува от американските войници, с които го плашат всички наоколо, когато един войник подарява на баща му шоколад за детето. Влюбва се завинаги във вкуса на шоколада и започва да мечтае да види този огромен свят извън неговата Япония, в която има само „работа, работа, работа и никаква радост“ (думи на самия Такада).

Кензо е един от първите мъже, завършили Токийския моден колеж „Бунка“, в който дотогава могат да учат само жени. За силно консервативните обществени нагласи в Япония през 50-те дори самият факт, че мъж иска да прави дрехи, вече е безогледно потъпкване на традициите. Родителите на бъдещия дизайнер също се противопоставят на мечтата му, но той все пак не се отказва от нея. Голямата му цел още тогава е само една – Париж, обетованата земя на световната мода.

Кензо Такада отива в Париж благодарение на... Летните олимпийски игри в Япония през 1964 г. Във връзка с подготовката за игрите правителството разрушава жилищната кооперация, в която живее и Кензо, и предлага на всички собственици на апартаменти парична компенсация. Именно с тези пари в джоба дизайнерът пристига в Париж, при това по най-екстравагантния възможен начин – по вода. Паметното пътешествие, от което той така и не се завръща истински, го отвежда най-напред в Хонконг, Сайгон, Мумбай. Завесата на света бавно се вдига за Кензо и той открива, че на сцената има място и за него.

Открива го, но не веднага. В Париж никой не го чака с отворени обятия. Няма пари, не знае френски, в началото градът му се струва мрачен и потискащ. Казват, че и днес модният бизнес там е доста затворен и много трудно допуска новодошли. През 60-те години на 20. век ситуацията е още по-сложна, особено за азиатец. На трона са Шанел и Диор, дори на Ив Сен Лоран се гледа като на… неуместен. Кензо Такада, влюбен в гения на Сен Лоран между другото, започва да обикаля модните къщи, продавайки им на парче свои скици. Намира си работа като стилист в текстилна фабрика, а по-късно успява да наеме малко ателие, където създава и първата си колекция – с тъкани, закупени от битпазарите за 200 долара общо. Когато не можеш да впечатлиш света с блясък и разточителство, значи трябва да вдигнеш скандал. И Кензо прави точно това.

Първата му колекция – през 1970 година – е смела, еклектична и скандално... евтина. Лицето на единия от моделите е покрито с акне, като Кензо и екипът му решават да се позабавляват и оцветяват пъпките в зелено. Жалко, че не можем да видим изопнатите лица на парижкото общество при вида на този модел! Горе-долу по това време Кензо се запознава и със своя любим Ксавие – наследник на благороднически род, на когото никога не му се е налагало да работи, за да живее както си поиска. Двамата се срещат на рожден ден на Палома Пикасо – една от малкото, които оценяват по достойнство зеленото акне на Кензо Такада. Ксавие е красив, изискан и изключително образован, а освен това има много силен бизнес инстинкт. Двамата с Кензо стават любовници почти веднага и дизайнерът винаги е признавал, че царството му – компанията, която създава – принадлежи и на Ксавие де Кастела.

Младият Париж тутакси се влюбва в дрехите на Кензо. Първият му магазин – Jungle Jap – е изрисуван с мотиви от джунглата и е потънал в цветове. Кензо е смел, съчетава взаимноизключващи се на пръв поглед елементи, материи и стилове, не търси лукса, а свободата и нахално импровизира с всякакви нови материи. Оставете коприната и туида на майките си, които си купуват костюми при Chanel и Dior! Елате в джунглата, при Кензо Такада! Тук има радост, смях, веселие и проклета драма. Кензо винаги си остава аутсайдер, винаги си остава в джунглата и никога не пожелава да стане част от „кастата на божествените“. Именно с това той променя играта.