Десетилетия преди да се заговори активно за мултикултурализъм, Кензо предлага различни интерпретации на тема „кимоно“, миксирани с индийски аксесоари, африкански бижута и скандинавски плетива – многоцветни, диви и изненадващи комбинации, които само онези, чиято душа принадлежи на света, а не на отделна държава, могат да обикнат. Дори години по-късно, когато самата мадам Прада предлага колекция с принт банани, всички модни критици възкликват: „Преди Кензо това беше невъзможно“.

Такада е първият, който изкарва на подиума много модели, които да представят колекцията му, а не десетина, които да се преобличат. Първият, който включва звезди в шоутата си, и първият, който дава шанс на един от най-известните модели от 80-те – Инес де ла Фресанж. По-късно тя става муза на Карл Лагерфелд, лице на Chanel, но Кензо е първият, който й доверява творбите си за дефиле. Инес де ла Фресанж признава: „Когато започвах в края на 70-те, всички модели се бореха за дефиле на Кензо. Той беше истинска звезда. Беше първият, който наистина се противопостави на настъпващия Ив Сен Лоран, негов някогашен кумир“.

През 1990 г. много внезапно светът около Кензо сякаш започва да се руши. Най-напред губи любимия си Ксавие и част от себе си заедно с него. Никога след това не е истински щастлив. „Ксавие ми показваше целия свят в друга перспектива. Веднъж ме заведе във Версай, който бях виждал толкова пъти. Беше на залез-слънце и той ме накара да отида на една от терасите и после ми каза: „А сега се обърни и виж това!“. Погледнах и видях изумителната гледка на залеза, осъзнавайки, че архитектът е предвидил точно тази гледка, изчислил е всичко така, че да се получи това чудо.“ Най-незабравимото преживяване на Кензо и Ксавие е триседмичното им пътешествие из Южна Франция с кола. „Спирахме да ядем най-вкусната храна, от която надебелях с шест килограма, слушахме си страхотна музика в колата и имахме приказни гледки. Беше щастливо и пълноценно време“ – разказва Кензо. През същата година си отиват и майката на дизайнера, която той обожава и от чиято елегантност се учи цял живот, както и изпълнителният директор на модна къща Kenzo, човекът, който разбира от бизнес, неговата дясна ръка и най-доверен приятел. Нищо не е същото след това.

През 1999 година Такада напуска модния бизнес и започва да се занимава с интериорен дизайн и рисуване, да пътува из целия свят и да се радва на свободното си време. Така и не подчинява живота си на мотото „работа, работа, работа“, което през сравнително дългия му живот престава да бъде характерно само за Япония, но и за западния свят. Кензо винаги е предпочитал свободата и радостта от живота пред непосилния труд и големите амбиции. Философията му за парите е сходна: „Много обичам парите – да ги харча, не да внимавам за тях“.  Въпреки това казват, че към днешна дата състоянието му възлиза на около 100 милиона.  

Светът на модата реагира с голяма тъга и любов, когато разбра, че Кензо Такада си е отишъл. Защото той беше първият, който видя под маската на снобския Париж дивата и свободна джунгла. И ни я показа.