Пет следобед. Рут е пристигнала половин час по-рано за срещата ни. Пие бяло вино, изглежда отслабнала. Установявам и на живо колко й отива кестенява коса. Разхубавила се е. Виждаме се в краткия промеждутък, в който е в София. Програмата й е пълна със снимки, интервюта и срещи. Подготвя албум, току-що е завършила новото си парче „Life of the Party” („Душата на купона“). Песента й „Candy Coated” („Лъжливо обещание“) е първото заглавие на български изпълнител, което се върти в американския музикален канал MTV.
Веднага започва да разказва:

Идвам от снимки с Михаил Новаков, с когото се запознахме преди 13 години на фотосесията за едно списание и оттогава всяка година ме снима. Шегуваме се, че някой ден може да направим ретроспективна изложба със сесиите ни. Сега работим върху една поредица, която съпътства новия ми албум.

Имаш и съвместен проект с Националната художествена галерия. Разкажи за него.

За мен е чест, че от Националната галерия припознаха музиката ми като изкуство, което може да бъде представено там. В Балната зала ще направя специален арт пърформанс на фона на музика от новия ми албум. Ще го заснемем и в края на годината ще излезе като видеолайф концерт. Ще бъда с невероятни костюми. Направи ги за мен стилистът Василен Милков. Режисира ме Жоро Пеев, който работи с Мила Роберт. Виждам нова искра на творци в България, с които ми е много приятно да работя.

Какво ти се случи в Щатите от миналия октомври насам?

Работя по новия ми албум. Правя музика за един филм, имам доста колаборации. Преди пандемията планирах концерти и турне, както и участия на множество фестивали като South by Southwest – едно от най-големите филмови хайтек събития в света, огромен трамплин за изгряващи звезди. От него са тръгнали изпълнители като Еми Уайнхаус и Адел. Аз съм първият български артист, одобрен и поканен да участва. Надявам се да се случи през март 2021 г., защото тази година го отмениха дни преди началото през март.

Къде живееш в Америка?

Преди да се прибера в България, освободих едно студио в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Като се върна, известно време ще бъда в Сохо и след това ще видя. Цените на наемите там много паднаха заради пандемията и се освободиха доста жилища.

Как реши да заминеш отвъд Океана?

Получих предложение да правя концерти там. До момента съм пяла по клубове и на фестивали в Ню Йорк,Чикаго, Лос Анджелис. Пях и на специална гала на вицепрезидента Ал Гор.

А как попадна в Мексико?

Заминах да записвам с едни мексиканци, интересни и готини изпълнители. Щяха да участват на South by Southwest с мен. Малко преди да си тръгна, отидох за четири дни в едно малко селце Ел Куйо в Юкатан. Точно преди да пътувам, обявиха карантина, затвориха всичко, спряха полетите. И трябваше да остана. Прекарах там три месеца. Селото е на остров, до който води само един път. Изведнъж се опразни от туристи. Останахме 5–6 души. И наемът на къщите на първа линия до океана падна от 100 долара на вечер на 100 долара на месец. Заживях селски живот. Купувах си риба от рибарите, хранех игуани и котки, броях птици. Юкатан е рай за орнитолозите. Има хиляди видове. Първото, което виждаш сутрин, са ята пеликани, корморани, поне пет вида колибрита. Много е красиво! Хранех се доста здравословно – с пресни плодове и зеленчуци. На втората седмица забраниха алкохола. Комисарят на селото ми обясни, че мексиканците били огнена нация. Може би са се опасявали, че хората по време на пандемия ще започнат да пият и да се бият. Проговорих испански, който иначе не знам.

Сама ли беше там?

Не, с моя приятел, който караше кайт през по-голямата част от времето и с когото, като единствените говорещи на български в селото, с цел да се разбираме, най-вече се отбягвахме. Защото шансовете да възникват конфликти в тая стресова ситуация рязко се покачват.

А той българин ли е?

Да, но не искам да говоря за него. Живее в България, но дойде до Щатите и отидохме в Мексико. И там стана... МЯУ!

А ти имаше и мачете подръка.

Всеки има мачете в Мексико. И аз си купих от магазина. Изглежда брутално, но хората го използват за домакински цели и за кокосовите орехи, които растат навсякъде.

Какво е различното в това да си на 30?

Като ги навърших, си казах – леле, ужас! Ами сега?! Моите приятелки имат бебета, ще се женят. За мен е супер, мога да гушкам бебета, без да се налага да им сменям памперсите и да ги кърмя. В кръга на шегата, разбира се. Вярвам, че е прекрасно, но човек трябва да е готов да му се случи. Или може би така се самонавивам. Иска ми се да имам повече стабилност и да съм се научила от грешките на моите родители, за да не причинявам същото на някой друг. Сега се фокусирам върху това, което правя. Моите приятелки ще ми бъдат такива и занапред. В различни филми сме и няма как да бъдат в моя, както и аз – в техния, но истинското приятелство е да приемаш и да си толерантен, да не спираш да подкрепяш близките си. Но не можеш да изискваш и да очакваш от някого да е с теб, когато ти се пие вино в парка.

Как си представяш мъжа, който би могъл да застане до теб?

Трябва да е търпелив, независим, психически стабилен и грижовен. Преди 15 години щях да кажа – искам да е артистичен, готин, някаква подобна тъпотия, но с времето си даваш сметка какви са приоритетите и кое е истински важното, за да може една връзка не само да се съхрани, но и да устои на някакви потенциални сътресения, динамика.

Възможно ли е да търсиш мъже, които да приличат на баща ти?

Не. Нямат нищо общо.