Защо се вълнуваш от правата на ЛГБТ?

Защото в България има ежедневна, правна, работна и социална дискриминация. Дори политиците ни си позволяват публично в медийното пространство да насаждат омраза към ЛГБТ обществото, плашейки майки и бащи, че София ще направи децата им гейове. В малки градове в провинцията се опитват да лекуват хомосексуални медикаментозно. Или деца се самоубиват, защото родителите им казват, че са обсебени от дявола.

Три каузи, които според мен се неглижират в България, са ми много важни – домашното насилие, ЛГБТ и психичното здраве. Вярвам, че всеки трябва да има абсолютната свобода да бъде каквото иска да бъде и да не е дискриминиран за това.

А каква е твоята среда в Щатите?

Изключително цветна. Общувам си много с артисти, с ЛГБТ хора. Те разширяват мирогледа и артистизма ми. Куиър и драгкултурата са повлияли на едни от най-големите артисти като Мадона, Лейди Гага. Ако трябва да ти отговоря просто защо подкрепям ЛГБТ, то е, защото искам да творя и да живея в среда, в която хората са равни, не се страхуват, няма хомофобия. Познавам много хора в България, дори от публичното пространство, които са ЛГБТ, но никога няма да си признаят. И разбирам защо ги е страх, но мисля, че ако човек е окрилен от дарбата си, трябва да има смелост да бъде себе си, защото да правиш изкуство е голота. Вадиш душата си наяве. Звезди като Рики Мартин, Джордж Майкъл са намерили сила и достойнство да кажат – това съм аз, приемете ме какъвто съм и ме обичайте заради музиката ми. И не са изчезнали от небосклона.

Кой нарисува обложката на албума ти?

Те са три. София Добрева ги направи, както и видеото към On My Way. Живее в Манчестър. Открих я покрай групата Hyess and Y. Тя им прави визуални проекти. Направи ми впечатление интересният й и различен поглед. Най-важното е, че й хареса музиката ми и я усети. Много съм щастлива, че имам интересни колаборации с интересни хора като Жоро Пеев, за когото ти казах, и мениджърката ми Ейми Чапман. Американка е, живее в Холандия и се запознахме супер случайно в салон за маникюр. Чу ме да питам по телефона една моя приятелка дали познава някого от Културния институт в Амстердам. И Ейми от съседния стол на леко развален български каза – извинявайте, аз живея в Холандия. Оказа се, че е в България, за да организира изложба по случай стогодишнината на баба си Йова Раевска, която е легенда в керамиката. Заговорихме се, разменихме си контактите, пратих й моя музика и тя ми предложи да организира концерта ми в Амстердам от европейското ми турне. Мина супер. След известно време поиска да ми помогне за албума. Работихме заедно по него. Докато дойде сегашният момент, в който всичко правим заедно. Тя ме продуцира.

Една от новите ти песни се казва On My Way. Как изглежда пътят ти сега?

Като засилка и скок от скала в неизвестното. Имам желание за промяна, за нещо ново, за някакъв експеримент, който да доведе до друго. Пътят сам си върви.