А какви са отношенията ти с баща ти?

Изключително добри. Много ми е близък. Невероятна фигура в моя живот. Той ме е формирал като човек, като артист, като личност. Направи ме изключително силна. Но това не може да компенсира травмите, причинени от майка ми. Ако много жени имат daddy issues, при мен е обратното и пак рефлектира във взаимоотношенията ми.

Какво е daddy issues?

Превежда се като – проблеми с таткото. На английски е като нарицателно за момичета, които са имали проблем в семейството, например баща им е отсъствал в детството им. При мен са с майка ми, която, когато бях на десет, ни напусна с баща ми и замина с брат ми. Не я бях виждала няколко години. Дълго време много ми тежеше и ме е травмирало. Но работя по въпроса да осъзнавам какво и защо се е случило, как ми е повлияло, и намерих техники да го преодолея.

Какви?

Осъзнаване, размишление, прощаване, продължаване напред.

Винаги си ми изглеждала тъжна.

Ха-ха-ха. Може. Това е, защото са ми схлупени клепачите. Аз не се имам за тъжен човек, макар че в продължение на две години бях в доста сериозна депресия. Но дори тогава тъгата не беше водещото ми чувство. По-скоро чувствах празнина и липса на емоция, отколкото отчаяние и липса на смисъл. Дадох си сметка, че ако не оправя това, някой ден може да съжалявам. Успях да погледна отвъд моментното си разочарование или ярост, или огорчение. Разбрах, че ако ги задържа, няма да мога да простя и да дам шанс някой отново да е част от живота ми.

А майка ти защо си тръгна?

Не се разбираха с баща ми, караха се. Може би преживяваше тежко, че той трябва да пътува и да работи в чужбина, а тя трябва да ни гледа. В един момент мисля, че изпадна в кризата на 40-те и си даде сметка, че иска да постигне нещо в живота си, а не само да е обвързана, да е майка и домакиня.

Какво се случи в живота ти, когато замина тя. Имало ли е други жени, които да заемат мястото й?

Когато си замина майка ми, съучениците ми в училище започнаха да ме тормозят. И мен ме изби на бунтарщина. Баща ми не можеше изобщо да говори с мен по темата, и по много други, по-скоро чисто женски, физически, като например какво се случва с едно момиче през пубертета. И аз, местейки се в нови и нови училища, защото пътувахме, реших, че ще бъда дефанзивна и обострена, за да не ме наранят. Превърнах го в механизъм за защита. Около мен се появиха хора, които го разбраха и ми помогнаха да се справя. Имах огромния късмет да срещна жени, които да заместят майка ми – една съседка, една учителка и една психоложка в училище, да ми кажат какво се случва с мен, да ми дадат знания и съвети за всичко, за което тя не е била до мен и баща ми не е могъл да я замести, за което не го виня.

Как мислиш, дали приличаш по нещо на майка си? Нямам предвид външно.

По-скоро не. Тя е много горделива, дръпната. Разказвала ми е, че държи мъжете на дистанция, докато аз съм доверчива. Не че имам потребност да си лягам лесно с тях. По-скоро търся приятел и партньор. И това не е лесно. Когато получаваш внимание, защото си артист или си готина мацка, понякога не можеш да си дадеш сметка какво заслужаваш. И може би по-лесно се впускаш. Аз не обичам флиртове и процеса на ухажване. Предпочитам да имам един човек и да съм с него.  От друга страна, няма как да е лесно на някого да е с човек като мен.

Защо?

Защото имам моя свят, моя живот, моята кариера, пътувания, социална среда, социален живот, музика. Може би на моменти съм по-рязка, може би плаша мъжете. Усещат, че доминирам, и това ги отблъсква. Всякакви неща са ми се случвали. От това да ми завиждат, че на мен ми се случва повече музиката, до чисто желание да са над мен, в смисъл тяхната дума да е финална за всяко едно нещо.

Ти беше Овен.

И това. Ха-ха-ха.

Значи не е възможно да са над теб. Ти си първа по дефиниция.

Цялата ми банда, всичките ми музиканти, с които свиря в моята група, баща ми, брат ми сме Овни. Много сме различни, но си знаем овенското и се разбираме изключително добре. Бързо палим, бързо ни минава и бързо се изглаждат нещата. И не държим дълго негативизъм или ядосване. Рядкост е конфликти или неразбирателство да ескалират до скандали. Теглим си по една... и се сдобряваме. Умеем да сме заедно, като стадо.

Как мислиш, дали има връзки с нормални отношения?

Има, но е въпрос на това хората да пазят собствения си баланс. Да не се фокусират върху това да извлекат, да постигнат или да докажат нещо в една връзка, а по-скоро да вървят заедно в обща посока. Познавам хора с такива връзки.

Има и други, с токсични взаимоотношения, както ги наричат toxic bond. От тях се поражда narcissistic personal disorder (нарцистично личностно разстройство). То се получава, когато живееш с човек, който има голяма нужда от твоето внимание, от твоите комплименти, да се чувства специален, независимо че мнението му за себе си е доста по-високо от това, което има за останалите. И в един момент тази връзка се трансформира в кошмар. Той може да е съставен от пет дни кошмар и два – нормалност. И човек се настройва за петдневно канско търпение в името на тези два нормални дни. И с времето този ритъм изпилва съзнанието, изтощава емоционално и психически. И много хора се докарват до тежки психични състояния.

В песента ти Candy Coated пееш за тези токсични връзки. Защо те вълнува тази тема?

Защото ми се е случвало и не знаех как да го дефинирам. И защото заради личната ми травма от детството, страха от изоставяне, от това да бъда сама и отхвърлена, съм толерирала отношение, което сега не бих. Не говоря за физически тормоз, а за психически, който е не по-малко неприятен. Да си малтретиран психически от някого, за да задоволява той егото и нарцисизма си, е изключително неприятно. Това се случва на емпатични хора, които искат да помогнат и да спасят някого. Много голяма част от жените са такива. Намират си мъже, които да спасяват.

Да, жените по дефиниция сме настроени майчински.

Да. И сме малко по-лабилни. По-трудно ни е да си представим да сме сами. Въпреки че много жени са независими финансово и успешни в кариерата си, те понякога искат да компенсират и да бъдат слаби във връзките си.