А дали бременността след съхраняване на репродуктивен материал при пациентки, преболедували рак на гърдата, би могла да е причина за потенциален рецидив, имайки предвид здравната история на жената? „Доказано е, че самата бременност не усложнява основното заболяване – отговаря категорично проф. Тимчева. – Ако моментът е избран правилно, и особено ако критериите – като възраст, стадий на заболяването, биология на тумора и т.н., по които преценяваме дали може да се пристъпи към замразяване на генетичен материал, са спазени, не би трябвало да има проблем. Нашата задача е да проведем разговор с пациентката, да се съобразим с нейните желания и съответно да преценим риска и ползата от потенциалното съхраняване на генетичен материал. Обикновено на млади хора в ранен стадий, на които предстои едно не много продължително лечение, препоръчваме да се подложат на процедурата. При 40-годишни пациенти с предстоящ дълъг период на терапия е добре да се прибегне до друг метод за осигуряване на поколение. Така или иначе това е страхотен шанс. Не можете да си представите колко добре действа на психиката на пациентките – те са окрилени, чувстват се наистина пълноценни и равностойни на хората без подобна диагноза. Всичко това подпомага самото лечение – когато има такъв емоционален тонус, ходът на болестта е по-благоприятен.“

За проф. Тимчева развитието на технологиите в медицината е основополагащо в начина, по който се практикува професията днес. „Лекарственото лечение, което сме използвали преди 30 години, няма нищо общо със съвременните терапии. За мен най-щастливото събитие е, че химиотерапията – това толкова интоксиращо, толкова антифизиологично лечение – вече наистина остава на заден план. На преден план са таргетните терапии, много навлезе и генетиката. Младите ни колеги са щастливи, че работят във време, в което всеки ден се радваме на нови открития.“

И наистина, замразяването на яйцеклетки е процес по съхраняване на надеждата за бъдещо поколение, който освен това допълнително и доказано води до по-успешно преминаване през етапите на лечение на онкологичното заболяване. Съхранената надежда дава изключително висока психологическа мотивация на жената. От 2018 г. държавата в лицето на Центъра за асистирана репродукция финансира процедури по замразяване на яйцеклетки на пациентки с онкологични заболявания до 35 г., на които предстои лечение. Все още обаче няма достатъчно гласност за тази възможност, както и по отношение на това жени, преминали през битката с рака, да се опитат да реализират репродуктивните си планове. Именно за важността този разговор да продължи да се разраства говори и д-р Стаменов, специалист по репродуктивно здраве в МБАЛ „Надежда“ – основният двигател на кампанията, която е и негова лична кауза.

„Всички знаем, че когато се хване навреме, ракът на гърдата е лечимо заболяване. Той не е присъда, а само диагноза, навременната работа по която ще даде възможност на тези момичета да се върнат бързо към нормалния си ритъм на живот. Моята основна причина да се чувствам емоционално и професионално ангажиран с каузата е свързана с „подмладяването“ на болестта – в кабинета ми в момента има две момичета, които са с тази диагноза, а още не са навършили 30 години. Пред тях е целият им живот. Стимул да продължавам да съм въвлечен ми дава и обратната връзка от тези жени. Неотдавна получих картичка, в която пишеше: „Благодаря ви от сърце за четирите зрънца надежда, които ми подарихте и с които ще имам много повече сили и вяра, че ще премина през това изпитание! Надявам се, че скоро ще се видим отново с нова мисия! Желая много здраве, мир и любов на цялото ви семейство!“. Това са думи, които винаги докосват сърцето ми.

Замразяването на яйцеклетки не е само медицински акт, то е мисия. Тези момичета преминават през толкова много трудности – лъчелечение, когато се налага, химиотерапия и всичко останало, със знанието, че там някъде в течния азот ги чакат едни малки същества, които ще им дадат ново начало. Всъщност напоследък говорим за промяна в цялата парадигма на лечението на рака на гърдата. Преди години обсъждахме само колко е важно да спасим живота на жените с тази диагноза. Сега се говори много повече за това как тези жени трябва да останат пълноценни хора, докато преминават през болестта. Говори се как трябва да родят и дори да кърмят. Проучванията доказват, че жените, които раждат и кърмят, след като са преборили това заболяване, са по-малко склонни към рецидиви от онези, които не успяват да забременеят и родят след лечение. И затова ние работим в две направления. Първо, обръщаме внимание на онколозите, които се грижат за адаптирането и завръщането на пациентките си към нормален живот, така че те да са пълноценни майки и жени, след като преборят болестта. Именно онколозите са тези, които трябва да обяснят на жените, че въпросът не е само в преодоляването на болестта, а че е важно да се мисли и какъв ще е животът им след това. Второто направление е свързано с качеството на живот на пациентките, докато те са в процес на хормонална терапия. В този момент ние, гинеколозите, се грижим тези момичета да имат нормален сексуален живот, както и либидо, и да са пълноценни с партньорите си и със себе си. С други думи, работим върху самочувствието им, така че да не се усети, че преминават през изключително труден период в живота си.“