Мари Константин, инфлуенсър:

Аз се сблъсках с хейта като много малка, но не насочен към мен, а към най-близките ми, и беше много болезнено

Кое определяш като хейт и кога се сблъска с него? Аз се сблъсках с това като малка, но не насочено към мен, а към най-близките ми, и беше много болезнено. Тогава не можех да си обясня защо говорят грозни и неверни неща за мой близък човек, за които знам, че не са верни. Помня първия път, когато това ми се отрази зле. Беше нещо, написано за майка ми във Фейсбук като коментар под снимка. Бях на 13–14 и толкова се разстроих, че същата вечер имах физическа реакция (подух се) и отидохме в болница. На по-малко дете няма как да се обясни защо хората имат нужда от това.

Може би това те е подготвило за онова, което ти е предстояло? Не точно ме подготви, но не бях изненадана, когато застигна и мен. Виждах реакцията на майка ми на хейта по неин адрес и се опитвах да следвам примера й. Тя винаги е била много над нещата и ми е казвала да не реагирам, но съм сигурна, че никак не й е било спокойно. Всяка една лоша дума по неин адрес ми е повлиявала.

Кое най-много те засяга? Най-малко ме засяга, когато написаното е под статия. В личния ми профил коментарите са с идея аз да ги видя, но пак не ме засягат, защото все пак някой споделя мнение. Най-много ми влияе, когато пишат в лично съобщение, така че само аз да го видя. Мисля си как този човек си отделя от времето, от енергията, за да подготви текст с обиди. Чувствам се засегната и когато текстът е грамотно написан, защото това означава, че човекът не е простак.

Как решаваш каква да бъде реакцията ти? Аз съм от хората, които се опитват много спокойно да изяснят нещата. Задавам въпроса: „Защо мислиш така?“. Без да влизам в злобния тон. И в повечето случаи отсреща получавам любезен отговор. Позволявала съм си също няколко пъти да споделя в стори в Инстаграм грозни хейтърски коментари към мен с идеята другите хора да видят, че не се случва само на тях. Но ми е страшно неудобно да споделям хубавите неща, които ми пишат.

Не смяташ ли, че е несправедливо ти да си обект на омраза? Аз съм отговорна за това, че по някакъв начин съм попаднала в тяхното ежедневие. Не може да живеем само с едната страна на публичността. Във видовете хейт може да има и нещо заземяващо – да ти даде гледна точка за света на някой друг. За мен личното общуване е от значение. Понеже отговарям на последователите си, има хора, с които комуникацията ни е започнала точно така – с грозни думи. С течение на времето и разговорите тези хора се променят, започваме да комуникираме нормално. Когато минем в лична комуникация, виждат и друга по-интимна страна, която не показвам в социалните мрежи. Така те опознават още повече човека и в такъв момент си дават сметка, че съм човешко същество с емоции, проблеми, мисли.

Усещала ли си съпричастност от колеги? Рядко си позволяваме да споделим, че сме уязвими. Всички сме на един пазар, но го няма разбирането, че всички сме и част от едно общество. Много колеги постъпват така, сякаш делят нещо. За всеки има последователи. Няма причина последователите да се разделят – те могат да харесват всички едновременно.

Чия помощ е най-важна в момент на уязвимост? На родителя. Преди време разбрах, че човек, който пишеше под моя и на близките ми профили, е писал и под този на малката ми сестра и тя не ни е споделила, защото се е притеснявала. Споделянето е много важно. Помага, защото родителят оборва твърдението на хейтъра и помага да си върнеш увереността.