Андреа Банда Банда, тв водещ и влогър: 

Като иронизирам хейтърите, отнемам от силата им.

Кога хейтът разкри лицето си пред теб? Най-сериозно се сблъсках с хейт, когато се появих в ефира на „На кафе“. Аз, разбира се, не смятам, че тогава се справих добре, но бях изключително притеснена. Беше по-трудно, отколкото си го представях – бях работила пред камера, но никога на живо. Не помня точно какво, но веднага се изля нещо грозно срещу мен. Част от проблема беше, че хората коментираха как се държа. „Какво е това чувство за хумор?“, „Ама тя трепери.“ И ако те ми казват много други обиди, аз чувам и прочитам точно тези неща, които и мен ме притесняват: „заеква“ и „не може да говори“. А това, че съм „тъпа“ и „изчадие”, не го и забелязвам. Но преди да изляза в ефир, не се бях сблъсквала с обидни и просташки коментари в такава степен.

Кога хейтът те засяга най-много? Пораснах като доста несигурен човек, буквално се съмнявам във всяко свое решение. Жегва ме, без значение дали е в статия или в коментари, при това осъзнавайки колко е глупаво някакви хора да пишат ужасни неща по мой адрес. През лятото ми се случи едно от най-обидните неща и дойде от профила на популярна личност. Била чула нещо от мен в ефир (но в ефира на живо все нещо може да се обърка) и изкара безумно глупав цитат, който дори не е точен – не бях казала такова нещо. Започнаха да се сипят обиди, защото я следват много хора, включиха се хора от други медии, т.е. колеги. Това беше едно от най-обезкуражаващите неща, които са ми се случвали. Зрял човек да измисля и разпространява лъжа – това е безсмислено. Понякога ми е трудно и не го крия, но има и хора, които се припознават в моето притеснение.

Защо реши да посрещаш хейта с ирония и да го представяш по забавен начин? Много сме говорили с другите ми приятели, подложени на същото – всеки от нас е с различна реакция. Аз например (може много хора да не го приемат) споделям в стори в Инстаграм коментарите им – показвам какво правят. Това има определена цена – омраза. Аз мога да качвам и готини неща, но когато публикувам хейта към мен, хората избират да виждат него. А ми е неудобно да публикувам хубавите неща, които ми пишат хората. Изглежда ми егоцентрично. Публикувам хейтърските коментари и хората си мислят, че те преобладават. Но не е така. Някой от последователите ми, който е жертва на същото, вижда това и разбира как да реагира и той. С хората в миниобществото в моя профил го обръщаме на шега. Идеята ми е, че като иронизирам хейтърите, отнемам от силата им. Защото ако те могат да обиждат, трябва да са готови за същото. Да са готови за моя отговор.

Искало ли ти се е да спреш да правиш нещо, за да си спестиш евентуални нападки след това? В началото на работата ми в „На кафе“ си го мислех. Не да се отказвам, а: „Защо трябва да е толкова трудно. Колко време още мога да издържа на това, въпреки че е нещо, което искам да правя?“. Страхувах се да си отварям устата, защото всяко нещо, което казвах, за известен период от време беше подлагано на хейт. Сега отмина, промениха се нещата. Всичко е по-добре. Просто трябваше да мина през това.

Има ли момент, в който хейтърите се активират? От Мари Константин знам, че когато изведнъж от нищото се появят много нови последователи, значи някъде е написано нещо гадно за мен. Тези последователи се появяват, защото искат да ти гледат сеира, а не да им оправиш деня.

Как бих реагирала, ако това ти се беше случило, когато си била на 15?  Бих се потиснала.  Добре, че ми се случва, когато съм по-осъзната. Защото, както казах, до неотдавна се съмнявах в себе си и в решенията, които взимам, в нещата, които казвам. Започнах да се чувствам по-уверена, когато видях, че нещата, които аз мисля, че са смешни, са харесвани и разсмиват. Има аудитория за мен. Като по-малка щях да се травмирам. Чувствителността ми щеше да подкопае самоувереността ми.

Какво те мотивира да споделяш нападките по свой адрес? За мен например ценното е, че това, което говорим сега, ще достигне до хора, които преминават през същото. Аз следвам Центъра за безопасен интернет, Уницеф също говорят много по темата – съвсем малки деца се сблъскват с омраза, дори без да са част от публичното пространство.

Какво ще посъветваш подрастващите? На всеки се случва. Това, че някой ти набива неговата гледна точка, не означва, че е правилна. Не трябва да приемате думите на някого за чиста монета. Веднага трябва да си припомните, че никой адекватен интелигентен човек няма да седне да пише обиди. Най-гадните неща са написани по най-неграмотния начин. Споделянето с най-близките помага, особено ако си чувствителен.