Златното безбрежие на ливадата, която приютява сватбата им, е в прекрасен синхрон с естествената волност и лекота, с която Ида Стойчева и Якуб Арендарик вървят един към друг, сбъдват любовта си, създават своя свят.

Връзката им е проверена и от времето, и от разстоянието. Запознават се преди шест години в Глазгоу. И двамата тогава са студенти. Пътищата им се пресичат покрай университетския клуб по бокс (Ида е много добра в този спорт). Но по-скоро ги свързва фотографията.

Все още спорят кой кого е заговорил пръв. Якуб предлага да се видят, за да поснимат, снима само той – нея. Следва покана за истинска първа среща и оттогава са заедно.

Три години любовта им осветява пътя между Глазгоу и София (Ида завършва и се прибира, Якуб остава, тъй като семейството му преди години е емигрирало от Словакия в Шотландия). През този период всеки месец той идва в България, за да се видят.

А когато решава да се премести тук – заниманията му с видеография позволяват това, – двамата с Ида избират да живеят в наследствена къща в село близо до София. Дострояват, ремонтират, Якуб прави барбекю зона и оранжерия, Ида градинарства – сади домати, тикви, цветя, и тя се оказва със зелени пръстчета като майка ѝ – журналистката Ива Дойчинова.    

Предложението за сватбата е дошло преди това, по времето на още един тест, на който подлагат любовта си – тримесечно пътуване из Южна Америка. Обикалят Коста Рика, Колумбия и Перу. Малко преди края на пътуването, на един хълм встрани от пътя към чудно красивите солни мини, Якуб с огромно вълнение изрича думите, с които започват новото пътуване.

Двамата си избират мястото за сватбата – къщи за гости до Годеч, заради природата. Ида се доверява за роклята на българския бранд Sarah Hirsch и говори с възторг за пробите, изпипването на детайлите, отношението.

Пак Ида държи да се спазят някои ритуали – този с менчето, питката, семейния огън, кетърингът да е на шведска маса, цветята и декорацията да се ярки, пъстри и пламтящи, а не бели. Кучето им Вълчо по сценарий донесло пръстените, докато джакръселчето им Прим не по сценарий се излежавала през цялото време върху килимите, разстлани по тревата.

Има гости от различни точки на света, истински езиков Вавилон. Но усмивките и сълзите от щастие, празнуващи любовта, говорят на един език. Вижте снимки в галерията ни.