Пътува по целия свят, среща своята муза, партньор и най-добър приятел – Джун, и двамата заедно започват да пишат провокативната история на любовта си. В нея има място за всички любими на Хелмут съставки – интимност, чувство за хумор, хладна красота и много секс.
Може би това е и причината новата документална лента за маестрото на кинк фотографията да носи артистичното заглавие The Bad and The Beautiful. Автор на 90-минутния филм е германският журналист Геро фон Бойм, който е личен приятел на Хелмут и от години го убеждава да направи филм за него. Успява… 16 години след смъртта му и макар маестро Нютън да е главен герой в продукцията, пред камерата застават красавиците, които той успява да снима през годините. Клаудия Шифър, Изабела Роселини, Шарлот Рамплинг, Грейс Джоунс и Ана Уинтур са само няколко от любимките му, които разказват спомени от срещите си с Нютън.  

Успоредно с документалния филм фондацията, която носи неговото име в Берлин, организира през следващите три години над 10 изложби в големи европейски градове, а до края на годината галерия Newlands House в Западен Съсекс показва експозицията „Хелмут Нютън на 100“. Кураторът на проекта Саймън де Пури успява да събере внушителна селекция от негови фотографии и да организира снимки на няколко кратки интервюта със собствениците на колекциите. Нарича ги големи късметлии с вкус и въображение, защото в края на миналата година черно-бяла фотография, заснета от Нютън по поръчка на френския Vogue през 1981-ва, се продава за рекордната сума от 1.82 милиона долара. Де Пури напомня, че приживе Хелмут Нютън бил наричан още и „Маркиз Дьо Сад с камера“ и това го влудявало. Отговорът му бил кратък и ясен: „Тотални глупости. Голите снимки не са порнография. Точка по въпроса!“.

От първо лице
Уили ван Рои: Хелмут, великият

Родената в Хага красавица с екзотичното име Уили ван Рои е галеница на съдбата. Съдбата я среща с моден скаут в Париж, благодарение на когото попада в най-прочутите модни списания, а в началото на 70-те години на миналия век – и в студиото на Хелмут Нютън. Специално за EVA от Ибиса, където прекарва по-голяма част от времето си, отдадена на кариерата си на моден дизайнер (дрехи, обувки и аксесоари), Уили си спомня за най-артистичния, егоцентричен и дързък фотограф, който тази година щеше да отпразнува стотния си рожден ден.

„Хелмут е част от моя пъзел и много хора ми пишат или ми се обаждат с молба да разкажа нещо за него или пък да се снимам във фотографии, вдъхновени от неподражаемия му стил. Истината е, че никой, никой на света не може да снима както Хелмут – той притежаваше завидно усещане за попарт реалност, която убягва на всички днес – дори на онези, които го имитират толкова много напоследък. В ранните години на моята кариера се озовах в редакцията на Vogue, където се запознах с Хелмут. Един от най-ранните ни общи проекти, онзи прочут кадър, в който над мен прелита самолет (вдъхновен от филм на Алфред Хичкок, разбира се), се превърна в истински култ в модната фотография и се копира и до днес.

Интересен факт е, че когато се запознах, горе-долу по същото време, с главния редактор и собственик на списание Elle – мадам Лазареф, тя ми каза: „Не се главозамайвай. За разлика от всички други модни фотографи Хелмут няма любимка. Той снима много момичета и рядко работи по няколко пъти с едно и също лице. Истината се оказа обаче друга – с Хелмут си паснахме и той ме наемаше за работа всеки път, когато пътищата ни се пресичаха – в Лондон, Париж, Ню Йорк. През 1971-ва направихме заедно много революционен проект за френския Vogue, а вдъхновението в него бе Салвадор Дали. Винаги търсеше интересни отправни точки и никога не повтаряше нещата, които вече беше направил. За него да повториш себе си бе проява на лош вкус. Знаеше много точно какво иска от моделите и никога не предаваше онова, което си представяше в главата си. Преследваше оптималния резултат и, честно казано, винаги го постигаше. Като истински Скорпион имаше високи изисквания към другите, но винаги започваше със самия себе си. Така даваше добър пример на останалите и те се раздаваха – кой колкото умее.

Мисля си, че присъствието на Джун на снимачната площадка, участието й в повечето му фотографски проекти придаваше завършеност на артистичната му аура. Джун е прекрасен човек, вдъхновение както за Хелмут, така и за момичетата, които му позираха. Харесвах и двамата, прекарали сме прекрасни часове, улисани в сладки разговори и спомени за любими дестинации, изложби или срещи с хора, но и до днес не мога да нарека Хелмут и Джун близки приятели. Много хора злоупотребяват с това, аз не мога да си го позволя. На погребението му се изсипа целият моден свят, а след траурната церемония, типично в техен стил, Джун организира изискана вечеря в памет на Хелмут, която събра само хората от най-близкия им кръг и премина под знака на усмивката и сърдечните спомени за този толкова талантлив и благороден човек.

Запазеният знак на Хелмут бе способността му да снима с любов и страст – така както живя. И това е безценното завещание, което остави на всички нас!“