Васко Василев: Опасността да порасна отмина

Краси Генова 13 October 2020

Снимка: фотография Костадин Кръстев-Коко, стайлинг Августина Маркова-Тути, грим Елиза Попова, коса Милен Иванов



ПРОЛЕТ

Когато свириш, в която и да е зала – най-малката или най-голямата, винаги се усеща присъствието на една необяснима магия. Мъдрите хора казват, че изкуството ни прави по-добри. Други, че ни порастват крила. Какво е твоето обяснение за тази магия?

Нито една магия не може да се случи само с една съставка – без очите на хората в залата няма как да стане. Когато изляза на сцената с цигулката си, знам, че имам да разкажа история, която обаче на финала никога няма да бъде същата като тази от предишната вечер или тази от следващата. Това е почти алхимичен процес, който не мога да обясня с думи, но е нещо, което чувствам с кожата си. Последните няколко години след всеки концерт отделям време за среща с хората, които са били в залата. Да си призная, пристрастен съм към думите им, към очите, към ръцете им, когато идват да ме поздравят… Опитвам се да запомня всеки един от тях и това, което ми казват. Особено е усещането на близост с непознати хора, с които сте съпреживели два часа заедно – това ни прави съмишленици на едно надфизическо ниво. И затова си струва всичко.

Коя е музата на Васко Василев и какво би направил за човека, когото обичаш?

Музата ми е слънчева, позитивна и неограничаваща любов. Няма нещо, което не бих направил за хората, които обичам. При мен лоялността и доверието са от огромно значение – в моя доверен кръг, както го нарича Денис (Ризов), не се влиза много лесно, но още по-трудно се излиза!

Сексът и смъртта са най-големите двигатели в изкуството. Какво е отношението ти и към двете?

Като човек, който всяка вечер свири класическа музика, а в нея почти всяка история е свързана със съдбовна любов или трагична смърт, подхождам и към двете с известна доза чувство за хумор и мъничко цинизъм дори, но и с необходимото разбиране, че без тях нямаше да има толкова красиви музикални произведения. Сега пак ми хрумна една мисъл на Денис, който казва, че сватбите и погребенията са супер, стига да не си главната причина за събитието! (Смее се.)

Има ли лош вкус в изкуството, и в частност в музиката. Би ли експериментирал с проект, който не е точно класика?

Вкусът в изкуството е доста относителна категория и той се променя с времето. Днес има много произведения, които свирим като класика, а в годините, в които са били създадени, са били приемани като кич. Всеки експеримент с музиката носи този риск.



ЛЯТО

Семейството и приятелите са твоят истински Север от компаса. Кой е Югът, в който се гмуркаш безстрашно?

Май навсякъде се гмуркам безстрашно. Нали знаеш приказката за гората и мечките – гледам да не ме е страх, като ходя в гората! Със страховете гледам да се сприятелявам и да ги превръщам в здравословни притеснения – нещата, които са истински важни за мен, са свързани със семейството и приятелите ми.  Всичко останало е въпрос на избор и можем да го контролираме.  

Още ли се страхуваш, че ще пораснеш?

Вече не мисля, че е възможно… все пак, щом до 50 не стана, смятам, че е отминала опасността!

Понякога свириш и пред доста известни хора. Като принц Чарлз например, или Стинг, или дори Мадона? Помня, че си разказвал как сте се засичали в имението на Стинг в Тоскана, нали?

Да, там сме се виждали, дори не разбрах, че жената, която прави йога упражнение на тревата в Тоскана, е Мадона. Такъв съм си, известността никога не ми е била интересна сама по себе си. От малък съм общувал с известни личности – бях на 7–8, когато снимахме филма „Слънце над детството“ и моя майка в него беше Невена Коканова. Знаех колко популярна и обичана е, но и някак подсъзнателно усещах, че ние работим заедно. Разбира се, си бях и истинско дете – пътувахме на снимки заедно и помня, че тя ме заведе при една гледачка на ръка. Жената погледна дланта ми и каза, че ще живея като цар, но няма да имам пари… и по някакъв начин позна – пътувам, отсядам в скъпи хотели, концертирам в прекрасни концертни зали, имам най-мечтаната публика за един артист, но не съм се окупирал в имоти, жилища, скъпи коли и всичко, което е признак на богатство в света в момента.  

Като изпълнител имам голям лукс да работя с талантливи и успели хора, да срещам личности, които вдъхновяват и респектират със способностите си, и съм се убедил, че независимо от всичко най-важното е кой какъв човек е. Моята учителка по цигулка от Москва проф. Майа Самуиловна ми завеща една мъдрост, която си припомням всеки ден. Когато се разделяхме след почти 8 години работа, тя ми каза: „Вече си добър цигулар, можеш да изсвириш всичко, но не забравяй, че най-важното от всичко е какъв човек си“.

Вълнува ли те това, че скоро ще можем да пътуваме до Луната?

Разбира се – щом е пътуване… тръгвам!

Всичко ли каза на EVA?

Цялата истина.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР