Лилия Мустакова се присъединява към екипа на Новините на Nova през март 2020 г. Първите стъпки в журналистиката прави за българско лайфстайл списание като кореспондент от Лондон, където получава и висшето си образование. Завършва с отличие University of Westminster с бакалавърска степен по журналистика и магистърска – „Медиен мениджмънт“.

През 2016 г. се прибира в България, където започва работа като международен редактор в „По света и у нас“ по БНТ. През 2018 г. става водещ на новините на телевизия Bulgaria On Air и международен редактор. Отразява световни събития, сред които действията на терористичната групировка „Ислямска държава“, политическата ситуация в САЩ и Брекзит. Тя е едно от свежите лица в телевизионния ефир, които с работата си променят възприятията на аудиторията за българската журналистика в позитивна посока.

Коя е Лили? Какво харесва, в какво вярва, какви хора избира за свои приятели?

Трудно е човек да опише сам себе си. Много хора се изненадват, когато разберат, че съм доста интровертна личност. Да, това не пасва особено с професията ми, но някак намерих баланс. Обичам да прекарвам време у дома сама със себе си или с най-близките ми хора. Вярвам в доброто, в истината, в любовта, в справедливостта, в чудесата. А хората, които имам щастието да наричам приятели, са най-прекрасното нещо в живота ми. Те са били до мен и в най-тежките, и в най-хубавите моменти. За мен това са истинските приятели – тези, които те подкрепят, когато имаш нужда. Тези, които не се страхуват да те поправят, да кажат истината, дори да боли. Те са причината да съм това, което съм днес, и аз съм готова на всичко за тях.

Какво те вдъхнови да градиш кариера като журналист и какви бяха първите ти стъпки в професията?

Вдъхнови ме животът. Всичко, което непрекъснато се случва из целия свят. Вярвам, че човек трябва да бъде информиран, да бъде запознат с процесите, които се случват около него, за да бъде пълноценен. За първи път се докоснах до журналистиката с няколко статии за списание Grazia. Но истинският сблъсък с професията дойде в Bulgaria on Air. Там бях водещ на новините и международен редактор – едно от най-големите предизвикателства в живота ми, но научих изключително много. А сега – „висшата лига“ в журналистиката – Новините на Nova! Динамиката тук е съвсем различна, професионализмът – на изключително ниво, и това прави работата още по-вълнуваща.

Университетът във Великобритания наблягаше значително върху практиката, затова не смятам, че журналистиката се учи в класната стая. Истинските уроци са навън, на терен. Във Великобритания поставих основите, научих се какви са принципите, които един журналист трябва да следва, а те са универсални. Там имах възможността да се уча от едни от най-уважаваните медии в света – BBC, Times, Guardian. Този опит е безценен и е изключително полезен.

Защо точно журналистика – ти идваш от семейство на лекари, обикновено децата следват стъпките на родителите си?

Когато бях дете, наистина смятах, че и аз ще тръгна по пътя на медицината, като порасна. В училище обаче установих, че естествените науки не са най-силната ми страна. Предпочитах литературата и историята, да чета, да пиша и да разказвам. Истината е, че журналистиката сама ме избра. Любов от пръв поглед. Просто знаех, че точно това е професията, която искам да работя цял живот. Нямаше втори вариант.

Лекарите категорично помагат на хората. Как журналистите го правят според теб?

Изключително много уважавам лекарите, не само заради родителите си. Те спасяват човешки животи и променят съдби всеки ден. Не бих и посмяла да твърдя, че като журналист мога да постигна това, което те правят. Но мисля, че журналистите могат да помогнат, като информират обществото за това, което се случва. Имаме възможност да търсим справедливост за тези, които ни помолят за помощ, да дадем гласност на проблемите на хората и заедно да потърсим решението им. За мен всеки репортаж, който успява да помогне на поне един човек, си заслужава.

В „Темата на Nova“ неотдавна разказа за българската следа в „Хари Потър“, която, оказа се, се простира далеч преди включването на небезизвестния герой Виктор Крум в четвъртата книга от поредицата. В интереса ти към темата има ли личен елемент?

Разбира се, поредицата за момчето магьосник е ключова част от моето детство. Когато видях името на България в четвъртата книга, бях на 12 години – помня, че скачах на дивана от щастие. И, естествено, бях огромен фен на Виктор Крум. Направих „Темата на Nova“ за другите пораснали деца като мен, с надежда, че ще усмихна поне част от зрителите, и мисля, че успях. Това беше материал, направен с много любов, прекрасни събеседници и невероятен екип, който даде всичко от себе си, за да ни пренесе в една магическа атмосфера, далеч от сивото ежедневие, макар и за няколко минути.

В материала става ясно, че „българската следа“ тръгва от онзи прословут мач между България и Германия на Световното по футбол през 1994 г. Хари Потър и футболът са пресечни точки от началото на кариерата ти. Има ли място за магически пръчки в нея?

Именно заради магията на футбола някога си мечтаех да стана спортен журналист. Това така и не се случи, защото професията ме понесе по съвсем различно течение. Но и не съжалявам, сега мога изцяло да се насладя на любимия ми спорт, без да се превръща в задължение. Естествено, че има магия във футбола, макар и да не е с магически пръчки – тя е в емоцията от мача, победния гол в последната минута, електричеството във въздуха на пълния стадион. И е невероятна!

А какви други истории мечтаеш да разкажеш?

Истории с щастлива развръзка, в които доброто побеждава, които карат хората да се усмихнат. Истории за успехи и постижения. Накратко – искам да разказвам за добрите новини.

В „Новите 20“ разказваме истории за хора, които през новото десетилетие ще променят средата в България – чувстваш ли, че имаш желание, енергия, както и идеи, да участваш в промяната?

Винаги съм искала да бъда част от положителната промяна, затова и реших да се върна в България преди четири години. Обичам страната си и искам да я видя процъфтяваща и силна, каквато знам, че може да бъде. Прибрах се у дома готова да дам всичко от себе си. Но знам и че няма как промяната да настъпи внезапно. Тя е процес и трябва да работим заедно за нея.

Журналистиката в България е до голяма степен компрометирана. Мислиш ли, че ти като млад професионалист би могла да съдействаш за връщането на авторитета на професията? Възможно ли е според теб България да се качи по-нагоре в класацията за свободата на словото?

Аз вярвам в принципите на журналистиката – да бъдеш обективен, да търсиш истината, да информираш обществото и да защитаваш неговите интереси. В Nova е така и по тази причина тук се чувствам прекрасно, за мен това е сбъдната мечта. В по-глобален план бих била много щастлива, ако успея да наклоня везните дори и малко. Затова, да – вярвам, че ако дадем всичко от себе си като журналисти, можем да се изкачим в класацията. Това е работата ни, задължението ни към обществото и за това трябва да се борим. За мен журналистиката не е търсене на сензация, поредната жълта новина или шокиращо заглавие без покритие. Тя е търсене на истината, поднасяне на достоверна информация и платформа, към която всеки може да се обърне за помощ или подкрепа. Ако всички журналисти се стремим да поддържаме това, тогава вярвам, че и авторитетът на професията ще се възвърне.

Как си представяш България, българите и собствената си професия след още 20 години?

Вярвам, че България ще продължи да се развива и да прави стъпки напред. Но всичко това зависи от нас самите. Късметлии сме да живеем в прекрасна страна, а самите ние можем да бъдем изключително силни като народ, стига да искаме. Не знам как ще изглежда всичко след 20 години, но силно се надявам да сме по-сплотени, по-щастливи и по-отговорни. И си имам една мечта – след 20 години централната емисия да бъде само от добри новини.