Невена Басарова е посланик на идеята, че малките ежедневни жестове, превърнали се в продължение на същността на човека и пазители на финото му присъствие, могат да бъдат големи стъпки към това да се утвърди, да защити проверени от времето ценности, да създаде приятелства, да е успешен и в хармония със себе си и света. Нейната Академия за добри обноски стана на 10 години.

Когато говорите с Невена, изпитвате особена радост, че има такъв човек – толкова отдаден на своята мисия, толкова ерудиран  в своята сфера, толкова добре балансиращ емоцията. Тя създава Академията за добри обноски, след дългогодишна професионална подготовка. 

Наричат я „Феята на добрите обноски“, TEDx лектор е, Сертифициран треньор по емоционална интелигентност, сертифициран консултант по социален етикет от престижната школа Minding Manners International в Лондон и сертифициран експерт по бизнес етикет, след обучение към Washington School of Protocol във Вашингтон, САЩ.
„Добрите обноски не само че не са отживелица, те са здравият мост между дипломата от престижен университет и успешната реализация на всеки човек.“, твърдо вярва Невена. Автор е на две книги.

Първата ѝ книга „Детска академия за добри обноски“, отбеляза рекордни продажби и многократно оглавява класациите.
Втората ѝ книга „Упражнения по етикет“ също се радва на забележителен  успех и читателска обич.
Разговорът с нея те води на светло, дава ти надежда за бъдещето, така както видеото, в което шестгодишният Кристиан, помощник-асистент и по-малък син на Невена, чаровно сериозно ни показва как да държим приборите правилно и да се храним по етикет.

Невена, кое беше онова нещо, на което се оказа особено трудно да научите синовете си? 

Двамата са много различни. Големия най-трудно го научих да не се разочарова, да не се чувства отхвърлен и обиден, когато влезе в асансьора или във входа и каже „добър ден“ на хората, а те го изгледат странно и не реагират. Първо посърваше. Питаше ме има ли изобщо смисъл да го прави. После надживя това и продължи да поздравява с усмивка, без да се влияе от реакцията. При малкия беше трудно да го науча да казва „моля!“. Вместо това упорстваше с „какво“. Но с майчино търпение и с широка усмивка успях, макар и да беше нужно време. Не му се карах и го поощрявах, когато го каже. И постепенно се научи. За малките деца, ние, родителите, сме богове. И ако ги поощрим и похвалим, те се чувстват още по-мотивирани.

А какво от сферата на добрите обноски, на което ви учеха вашите родители, си спомняте най-ярко? 

Моите родители много работеха. Затова баба ми беше тази, която ме учеше – да ям диня и пържени яйца  с нож и вилица. Сега, за да науча децата на добра стойка и походка, слагам книги върху главите им, но моята баба ми слагаше тенджерка. Не беше лесно. Приборите, салфетките, сервирането – пак тя ме учеше на тези неща. По-късно осъзнах, че това учи и на друго – да вървим напред с високо вдигната глава. Както и това, което аз уча сега децата, че е добре, когато общуваш с другите, да е с обръщение. Говорим си с децата, че непознатите са винаги „дамата“ или „господинът“, което звучи доста по-елегантно от „лелята“ или „чичкото“.

Академията за добри обноски стана на 10 години. Как тя промени вас за това време? 

10 години са и много, и малко. Академията, както и животът ми много ме промениха. Истината е, че децата са изключителни учители, много спонтанни и истински и връзката с тях ми помага много. Станах по-търпелива, по-толерантна, по-мъдра. Академията за добри обноски е моя мисия и заедно се развиваме в приятелска симбиоза. С всеки изминал ден става все по-видимо за всички колко важни са добрите обноски за комуникацията, за създаване на приятелства между децата и успешни лични и бизнес партньорства при възрастните.

Спокойствието от това да си правилно разбран, да изпратиш правилното послание с подходящ тон и адекватен език на тялото. 

Учители от цяла България ме питат може ли да преподават по книгите ми. Дори считат за важно да се изучава предмет етикет и добри обноски. От извървения дотук път смело мога да мечтая за по-добро утре. И за нас, и за нашите деца. 

Как порасна за 10 години самата Академия? 

Основах Академията като такава за обучение на деца между 5-10 години. Интересът бързо нарастваше и затова организирах курсове за тийнейджъри, а малко по-късно и за родители. Семинарите „Родители в лабиринт“ са в помощ за това как децата да ни чуват, слушат и разбират, а със семинара „Как да НЕ отгледаш нехранимайко“ учим как да не изпълняваме като с вълшебна пръчица всяка прищявка на децата си, защото може да ги доведе до губене на цели и липса на мечти. И не на последно място, от две години вече организирам майсторски класове по етикет за дами и господа.

Подготвяте ли добре възпитаните деца за момента, в който ще се сблъскат с насмешка от страна на други деца? Светът е такъв и това също се случва… 

Да, разбира се. Всички сме чували фразата „Няма ненаказано добро“. Уча ги, че да замълчат не означава, че не са прави или са пораженци, а че избират дипломатичността – и че това понякога е сила. И че е проява на житейска мъдрост да избираме понякога да не показваме всичко, което знаем, ако в деликатна ситуация можем да си навредим.
Дали ще ядем банан по етикет с нож и вилица, както са ми преподавали в Лондон, или като Тарзан директно от обелката, зависи от ситуацията, къде и с кого сме.

Емоциите и емоционалната интелигентност са също засегнати в обученията. Защото да изпитваш страх, не означава, че си страхливец. А да си гневен и да умееш да поставиш елегантно своите лични граници е много важно.