Всичко това е вид пътуване с децата. Което се прави с много разбиране, познания, чувствителност и обич от ваша страна. А все още ли много обичате да пътувате и в прекия смисъл на думата? 

Пътешествията са моята страст. Когато съм със семейство си – пътувам лежерно. Когато съм сама с групи, пътувам приключенски. Обичам да спя в пустинята, но не в разкошна палатка с удобства, а почти на открито. Спала съм под небето на Етиопия на около 200-300 метра от действащия вулкан Ерта Aле, който си клокочи и се закашлям от серните изпарения във въздуха. Това е адреналин,  „общуване с природата“ и път към себепознаване.

Даваш си сметка колко сме зависими от течащата вода, тока, телефона. Усещаш откъде е тръгнал човекът и докъде е стигнал. 

О, има ли нещо екстремно, което не сте правили?  

Не съм и не бих скочила с бънджи. 

Какво става с добрите обноски, когато излезем от зоната на комфорт? 

Имам специална тема в книгите ми за добрите обноски по време на път. Когато са вече част от финото, деликатно присъствие на някого, те стават продължение на неговата същност. 

Три особено щастливи ваши момента за тези 10 години? 

Първата ми книга, тя ми е третото дете, момиченцето ми, както обичам да се шегувам.
Моментите, когато в Академията идват по-малките братя и сестри на вече минали през нея деца.
И един мой много личен момент – когато отвисоко видях Мачу Пикчу, осъществявайки детската си мечта. 

Къде по пътя си се представяте след още 10 години? 

Представям си как има Академия за добри обноски към всяко училище. С радост бих предала опита и знанията си и на учители, и на родители.

А ние с вас отново се срещаме - този път по повод 20-ия рожден ден на Академията. Представяте ли си - някои от възпитаниците ми вече ще са родители. Тогава вероятно срещата ни ще е на шампанско. 

Което ме подсеща, че след дни предстои първият ми мастърклас „Champagne etiquette“, вдъхновен от обиколка из избите в Шампан.