Тя е намерила своя собствен път и върви красиво и сякаш с лекота по него, въпреки нещата, които се изпречват пред всеки, поел нанякъде с мисия, за да го разколебаят и откажат. Мисията на Христина Бобокова е да популяризира съвременното визуално изкуство в България. И тя го прави така, както и живее – с нежност и сила, мекота и решителност.

Говорим си на Сребърния бряг. Така в началото на 20. век очаровани от красотата на това кътче представители на румънския елит са наричали балчишкото крайбрежие. Пред нас са морето и запотените чаши с коктейли, в които се топят остатъците от деня. Вътре в нас сладко се топят емоциите от отлетелите няколко дни на 37-ото издание на фестивала „Процес-Пространство“. Изкуствовед и куратор, движеща сила зад много културни проекти в областта на визуалните изкуства, Христина Бобокова е организатор на този смятан за най-стар в България фестивал за съвременно изкуство. 

Хриси, същия ден, когато ние тук, в Балчик, откривахме изложбата Coexistence („Съжителство“ беше и темата на целия фестивал – бел. ред.), в София се проведоха две шествия – прайдът и походът в защита на християнското семейство. Интересно съвпадение. Изложбата беше красив контрапункт на поредното изострено разделение и невъзможност за съжителство…  

Да, наистина поредното изострено разделение. Живеем в много напрегнато време на крайности, непримиримост, борби между противоположни идеи и интереси. Ценностите са с изместен фокус. Именно затова избрах темата на фестивала „Процес-Пространство“ за 2026 година да е Coexistence. Прецених, че хората на изкуството имат какво да кажат по нея. Защото „съжителството“ е свързано с толерантност, с уважение към другите и мнението им, с желание за разбирателство и мир, но и с тежки компромиси, съпротива, разединение, дори отхвърляне. Това е на глобално ниво. Следствие е на борба на его, борба за ресурси, жажда за власт и пари, суета и самозабрава.  На фестивала „Процес-Пространство“ обсъждахме темата и на съвсем камерно ниво. Например инсталацията на Даниел Мирчев-Дъна „С+Ж+З“ от огромни щипки, които експонирахме на кея на Балчик, я разработва в интимния ù аспект в сферата на ежедневния жест (какъвто е простирането на прането) и изграждането на търпимост и емоционален баланс във всеки дом. 

Ако беше в София, щеше ли да се присъединиш към някое от двете шествия? 

Без да изтъквам нищо, искам да спомена, че аз съм християнка, семейна от 28 години (с църковен брак и подновен обет на 20-ата годишнина от брака), майка на три деца, обожавам празниците, традициите и домашния уют. По-скоро обаче не бих посетила нито едното, нито другото шествие. И прайдът, и походът имат добри изначални цели, но много лошо крайно изпълнение. Противопоставянето им в един ден навреди и на двете събития. Статистиката от последните 30 години показва, че хората предпочитат да не сключват брак. Проблемите на семейното „съжителство“ са много, включително и домашно насилие, алкохолизъм, хазартни зависимости, безработица, болести, бедност. На тях трябва да се противопостави походът в защита на християнското семейство, а не на еднополовите бракове или хомосексуалистите. Относно прайда пък, „протестиращите“ (според мен) изразяват твърде преекспонирано сексуалността си. Така че coexistence е актуална тема, дума с дълбоки значения, нищо не е черно или бяло. 

Изкуството може ли да излекува този болезнен антагонизъм? 

Аз съм човек, който има очи за изкуството, то е дълбоко в сърцето ми. Мисля, че изкуството също „има очи“ за проблемите на хора, защото идва от самите тях. И може да даде някои отговори. За съжаление, на последното Венецианско биенале например видях повече творчески констатации, отколкото решения. 

Самата ти как откриваш добре работещата формула за съжителство в личния ти свят и в семейството? 

В личния ми свят съжителството е стъпило здраво на дългогодишни нежни взаимоотношения, разбирателство, уважение, баланс между емоции и практичност, чувство за хумор и много пътешествия. Когато децата са вече големи, разбираш, че имаш време за себе си, за много повече почивка и отправяне към интересни дестинации с близки и приятели. 

А като куратор? Артистите често са своенравни… Работният ви тандем с Рада Якова също е форма на стабилно професионално съжителство… 

В работата „съжителството“ се постига най-добре чрез личните разговори и взаимодействия с творците. Опитвам да навляза дълбоко в идеите им. А с Рада Якова работим заедно вече 4 години във фестивала „Процес-Пространство“ и определено сме на едни честоти. Това е важно, за да има хармония и лекота в дейността ни, която е свързана с толкова много международни и български артисти. 

Кое твое качество ти помага особено много в успешните ти „съжителства“?  

Същото, което помага най-много във всички ситуации (лични и професионални) – да можеш да преброиш до 10, преди да кажеш нещо. (Смее се.) Особено е ценно при работата с творци... Някои от тях наистина са луди глави!