Христина Бобокова: Не вървете по чужди пътища

Тя е намерила своя собствен път и върви красиво и сякаш с лекота по него, въпреки нещата, които се изпречват пред всеки, поел нанякъде с мисия, за да го разколебаят и откажат

eva 19 August 2026

Снимка: кирил станоев

 

Как самата ти преживяваш Белия град? Къде първо би завела някого, ако за първи път е в Балчик? 

Балчик влезе в моя живот изненадващо и остана в сърцето ми. Явно е нещо кармично… Винаги в съзнанието ми първо изникват белите скали, надвесили се над тъмносиньото море. Обожавам да се разхождам по крайбрежната алея и да усещам морския бриз по лицето си, да гледам скалите. Любимо място ми е Дворецът. Обичам да се разхождам в градините на кралица Мария Единбургска, това винаги ме успокоява и ме изпълва с нежни чувства. Който познава Балчик, знае историята на изоставения хотел „Дама Купа“ – с уникална архитектура и носещ приятна носталгия по стари времена. Църквата „Св. Никола“, която се издига точно срещу терасата на красивата Художествена галерия, изплува също в съзнанието ми винаги когато мисля за Балчик. 

Модата и изкуството винаги са били много свързани и добре са съжителствали. Мислиш ли, че вкусът ти за изкуство влияе на вкуса ти за мода? Или е обратното – вкусът ти за мода формира вкуса ти за изкуство? 

Хм, интересен въпрос! Предполагам, вкусът ми към изкуството е повлиял повече върху усещането ми за мода. Защото винаги съм имала афинитет към съвременното изкуство. Харесва ми, когато някои вечни, класически щрихи се вмъкват деликатно както в художествените произведения, така и в модните визии. 

Кой е повлиял особено върху формирането на вкуса ти за изкуство? 

Майка ми. Тя ме водеше на изложби и ми купуваше албуми на известни художници. Смятам, че когато от ранна възраст четеш за изкуство, за живота на велики творци, за идеите зад образа, то тогава можеш да изградиш вкус. Колкото до модата, за мен най-важното не е да си с най-новите колекции, а да имаш собствен стил и характер, който те прави неповторима и видима.

Една от последните изложби, на която беше куратор, се казваше Lost Forest. За кое изгубено нещо мислиш, че ние, хората, би трябвало най-много да съжаляваме?    

Човечността, емпатията и толерантността са качествата, които ние, хората, трябва да се опитаме да не изгубим, а да съхраним! Мисля, че човечеството е полудяло… Случват се страшни неща по света.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР