Вече шеста година откакто създателят на фестивала Димитър Грозданов не е сред нас, ти продължаваш да осъществяваш и развиваш „Процес-Пространство“. Фестивалът за 30 години няма нито едно пропуснато издание. Това е удивително на фона на вечните прекъсвания у нас. Кое ти дава сила в тази мисия? 

Най-лесно е човек да се откаже. Доводи винаги може да се намерят – няма достатъчно пари, няма интерес, трудна организация, има много нови арт форуми, умора, изискванията на времето се менят… Всъщност точно когато всички очакват да се откажеш, трябва да продължиш уверено! Това, което смятам, че беше правилно, след като Митко вече не беше с нас, е фестивалът да се промени. Той така или иначе нямаше как да е същият без него. Затова въведох гостуващи галерии, организации и куратори, както и лекторски модул с дискусии. Това отвори фестивала към нови партньорства, артисти, публики и възможности. Мисията на форума обаче си е същата – да популяризира съвременното изкуство и артисти. Смятам, че българските визуални артисти са страхотни, с потенциал и имат нужда от специален фокус, който ние се стараем на създадем. 

Какво помниш най-ярко от първите издания на фестивала през 90-те?  

Помня  „играта“, пърформънса, случайните творчески дейности. Това може би е най-същественото във всичко – човек не трябва да се приема прекалено сериозно, не може всичко да планира и контролира, добре е да позволява „непредвиденото“ и „случайността“ да са част от пътя му!

Със сигурност всяко издание на фестивала е много различно. Как би определила с една дума 37-ото? 

Беше прекрасно издание! Думите са две – перфектно съжителство! Участниците създадоха силни произведения в резиденската програма. Впечатлена съм от творческия замах на Златин Орлов (с голямоформатна живопис) и Ангелика Радева (триизмерна живопис). Наташа Галечич (Сърбия) направи лично изследване на градската среда и следите от човешката намеса чрез инсталацията си. Лора Димова създаде впечатлява инсталация от метал, която е предизвикателство за всеки мъж (освен талант и идея, в случая е нужна и физическа сила). Мария Аврамович (Сърбия/Франция) нарисува деликатни акварели, а Самуел Тлидейл (Англия/Франция) създаде електронни игри, базирани на тях. Идващият от Финландия Алекси Лайси изненада всички с голяма живописна творба – „блян по зелената трева“, както се изрази той самият. Никола Цветанов създаде серия пикселирани трептящи изображения на „съвременни икони“. Мария Зафиркова и Димитър Трайчев живеят и творят заедно от 56 години в творчески колектив ZAFTRA (вчера) и дори само този факт вече манифестира темата за съжителството. Изложбата на всички автори може да бъде видяна до 30 август в ИЦ „Мелницата“, ет. 4, в Балчик. 

Много интересна и провокативна беше гостуващата тази година галерия Etaj Artist Run Space от Букурещ…

Да, тя представи 8 румънски съвременни артисти, които провокираха публиката с арт инсталации, графика, живопис. Видяхме изкуство с различен характер. Взаимодействието на различните арт сцени е прекрасна възможност за всички участници във фестивала.