Девойката, на която предстои да стане една от най-известните жени на века, е родена през 1894 година в Казан, където навремето живеело семейство Дяконови-Девулини. Бащата служи в някакво московско учреждение, майката се увлича от театър и публикува сборници с нравоучителни разкази за деца. Своята трета дъщеря те наричат Елена. В последните класове на гимназията тя прекарва нервно заболяване, често страда от простуда и кашля, уплашено прикривайки устата си с носна кърпичка. Родителите я изпращат в швейцарски санаториум за профилактика на туберкулоза. Оттам нататък до края на живота си Лена от нищо не е боледувала.

В Швейцария тя си измисля ново име - Gala - "празник", "тържество" - име, което няма никаква връзка с Русия, в която вече минала една и назрявала втора революция. В санаториума, където по това време се събирала най-модната по това време в Европа публика, Гала се запознала с младия поет Еужен Гриндел. За французина неговото име звучало не по-романтично от Лена Дяконова в Русия. "Ти ще бъдеш Пол, - измислила Гала по време на дихателна гимнастика. - Истинският французин трябва да бъде именно Пол! А фамилията... Нека бъде Елюар!"

Новоизпеченият Пол покорно се съгласил: с нея било трудно да се спори.

В санаториума имало строги правила: докторът посещавал стаите два пъти на ден, на входа и на изхода дежуряли сестри с вид на цербери. Нощните дежурни не сваляли очи от младите пациенти - на именитото швейцарско здравно заведение не му били нужни излишни скандали. Сред клизмите с лайка, масажните вани, системното дъвчене, укрепващите гимнастики и конната езда почти не оставало време за романтика. Гала и Пол изгаряли от желание: тя носела къси оголващи краката поли и ходела без чорапи, той тайно й давал свои стихове, пълни с еротичните фантазии на разгорещен юноша.

След две години родителите на Гала повече не били в състояние да плащат за скъпото модно лечение и прибрали дъщеря си у дома. През това време започнала и войната и Пол направо от санаториума отишъл в армията. Запазени са няколко от писмата на Гала до него на фронта. Те са призивни, изискано неприлични от първия до последния ред и във всяко има страст, каквато не може да се очаква от млада девойка. През 1916 г. Гала заминала във Франция, за да му стане жена, успявайки да излъже родителите си, че ще следва в Сорбоната.

Ало, търсим таланти

"Господи! Тя прилича на мишка!" - възкликнала мадам Гриндел, виждайки бъдещата си снаха. Гала свела очи и направила реверанс. "Момичето ще стигне далеч" - не повярвал на ангелския й вид опитният мосю Гриндел и се оказал съвършено прав. Сватбата направили във весела кръчма с десетки бъчонки младо вино, с четене на еротични стихове, напътстващи младоженците, с всички млади знаменитости на артистичен Париж. Скоро се родила дъщеричката Сесил, която трябвало да отглеждат родителите на Елюар. Последвала нова бременност и криминален аборт. Блед изплашен лекар, запъвайки се и криейки очите си, съобщил на Гала, че повече няма да може да има деца. Гала в отговор облекчено въздъхнала: "Какъв късмет!"

Въздухът на Париж по това време бил наелектризиран и еротизиран до краен предел. Сексът е изкуство, изкуството е секс, а Гала се чувствала отлично на кръстопътя на тези две понятия. Тя проповядвала свободната любов и общувала само с гении, посредствеността не я интересувала. В дома на Елюар се събирали най-красивите и талантливи мъже на онова време. Тя спяла с всичките си гости. Мъжът й знаел, той често бил третият. Снимал Гала гола и раздавал снимките на познати вместо визитки. Пол я обичал повече от живота и заради нея бил готов да бъде такъв, какъвто тя поиска: талантлив и безумен, макар че с радост би заминал с нея в провинцията и би възпитавал там малката Сесил. Но той не се решил нито веднъж да каже всичко това на глас - Гала би го презряла завинаги.

На един курорт двойката се запознала с младия немски художник Макс Ернст, един от привържениците на дадаизма. Той си почивал заедно с жена си и детето си, но такива дреболии никога не спирали Гала. Тя го измъкнала от семейството му и оттогава нататък заживели тримата. Според други източници първи се влюбил в Макс Ернст Пол Елюар, който видял в неговите картини източник за поетично вдъхновение. Той първи поканил Макс да дойде в Париж, дори му направил фалшив паспорт, за да се измъкне от Кьолн. Според същите източници отначало Гала не възприемала близостта между съпруга си и по-възрастния от тях художник, но тъй като не виждала изход от ситуацията, била принудена не само да го търпи, а и се сближила с него. Изглеждало, че животът на тримата е лек и весел, но Гала се чувствала все по-нещастна. Пол все още бил смятан за начинаещ поет, известен повече покрай скандалната си жена, Макс губел своята предишна популярност, а животът на свободни художници разорил и двамата. Гала връткала тълпи зелени младоци, идващи в Париж за пари и слава, търсейки сред тях този уникален талант, заради когото тя, както й се струвало, била родена. И в момент на голямо отчаяние срещнала Дали. Безумния, импозантно-красив, по-млад с десет години от нея и несъмнено неопровержимо гениален Салвадор.

Дали

През това време светът научил за Фройд и да бъдеш луд станало модерно. Дали отговарял на новия повей 100%. Той се родил точно девет месеца след смъртта на брат си и получил неговото име. Когато Салвадор бил на 16, баща му с педагогическа цел оставял на видно място енциклопедията на венерическите болести. С картинки. През тази година умряла майката и бащата се оженил за вдовицата на брат си. Изобщо, покрай таланта си Дали имал и доста интересна биография. За световна слава не му стигал само малък тласък. Нямало я до него Гала.

През август 1929 в испанския курорт Кадакес се събрало цялото европейско художествено общество. "Това ли е най-великият мастурбатор? - Гала протегнала дългите си крака и запретнала високо крачолите на банския, за да се видят белите й бедра. - Този девственик, който е надраскал картина, който с удоволствие плюе върху портрета на своята майка? И когото толкова години съблазнява нашият велик Лорка? Красиво момче!" Елюар и Ернст се спогледали - те знаели какво означава за Гала този мимолетен интерес. "Запознайте ни!" - изкомандвала тя и Пол трябвало да се подчини: да отказва на жена си било проява на пошлост и въобще било неприлично... Елюар се утешавал от едно: Дали е девственик и ще си умре такъв. Той има различни страхове, страда от чувство за вина, странни фантазии, изпитва ненавист към женските гърди и любов към широките мъжки задници. Дете на своето време, той култивира и излага на показ всяка странност, която изравя в главата си... "Гала явно не е уцелила" - успокоявал се Пол, промъквайки се по плажа между телата на хората към чернокосия мъж с лъснати от брилянтин мустаци.

Дали видял Гала и се вкаменил: "Тя стоеше на брега. Познах Я по голия гръб. Нейните силни като на млад атлет гръбни мускули, тежката линия на бедрата и тънката - може би твърде тънка талия - майсторски завършващ щрих!"

Гала имала некрасиво, почти мъжко лице, мускулесто тяло и плоски гърди. До тази среща Дали рисувал само двама души - своята сестра Ана-Мария и нежния си приятел Лорка. Двамата на картините му имат точно такива тела като Гала.

Тази вечер ослепелият, загубил разсъдъка си от срещата с мечтата си Дали за пръв път правил любов. "До срещата с Гала, - разказвал той по-късно, - бях убеден, че съм импотентен. Прочетох един порнографски роман, в който някакъв Казанова разказваше как, прониквайки в жената, чувал как тя пращи като диня! Веднага си казах: "Ти, разбира се, не си способен да накараш жена да запращи като диня!" Моята неувереност в себе си стигна до такава степен, че мислех, че въобще не съм способен на нищо велико..."

Повече от парите

"Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите" - написал Дали на Федерико Гарсия Лорка. "Това е невъзможно! - обяснявал Лорка на своя приятел, поета Рафаел Алберти. - Дали стига до ерекция само когато рисува своите безумни фантазии!" Но Гала имала други сведения по въпроса: това лято Пол Елюар и Макс Ернст се върнали в Париж, а тя останала заедно с Дали, заемайки се с неговите дела като истински опитен мениджър.

Научавайки, че синът му се е събрал с някаква "руско-френска проститутка", и не разбирайки пасажа с плюенето върху портрета на майка му, бащата изгонил Дали от дома. Гала мобилизирала своите връзки и намерила известен меценат - виконт Шарл де Ноел, който се увлякъл по таланта на Дали, купил много негови картини и построил къща на брега на морето, в която двойката прекарала първите месеци от съвместния си живот. Именно там била нарисувана най-известната картина на Дали "Постоянство на паметта". Той рисувал пустинен пейзаж, когато камамберът, оставен за него от Гала, започнал да се топи на слънцето. От това впечатление се родил образът на "топящия се" часовник. Една година след изложбата в парижката галерия Пиер Коле картината била купена от Ню-Йоркския музей на модерното изкуство. Това било първото сериозно признание на таланта на Дали.

Гала нито за секунда не давала на художника да си почине. Изследователите наричат този негов период най-плодотворния. Гала внушила на Салвадор увереност в себе си, възхищавайки се на абсолютно всичко, което той правел. Художникът измислил смокинг-афродизиак, окичен с чаши за вино, телефон-омар, диван-устни. На международна изложба на сюрреалистите той чел лекция във водолазен костюм и изведнъж въздухът му свършил и той започнал да се задушава. Публиката ревяла от възторг: на всички им се струвало, че това е част от представлението. Гала успяла да притича в последния момент: ключът от шлема бил у нея. Дали още веднъж се убедил, че без нея не може да преживее и десет минути.

Двойката била известна със страстта си към парите и Гала първа разбрала, че истински пари могат да се спечелят само в Щатите. Картините на Дали изобразявали известни и интересни предмети, а неговият шокиращ образ, така раздразнил Европа, с възторг се приемал в жадната за скандали Америка. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя: тя искала пари за интервюта с Дали, продавала правата върху името му на всички, които можели да платят добре. Появили се парфюми, чорапи, вратовръзки и даже играчки с фрагменти от неговите картини. Безкрайно се тиражирали диваните-устни, течните часовници, "великите мастурбатори"... Неговите творения много често можело да се видят не в галерии, а на страниците на лъскавите списания. Някакъв шегаджия съставил от името Салвадор анаграма Avida Dollars (жаден за долари) и тя много харесала на художника.

В края на краищата Дали се оказал замесен в скандал: той подписал около 4 000 празни листа (получавайки за всеки подпис по 10 долара) и в резултат се оказало невъзможно да се различат оригиналите от ментетата.

Гала Салвадор

Колкото по-известен ставал Дали, толкова по-лоша ставала репутацията му сред художниците и критиците и толкова по-силно светът ненавиждал неговата жена. Репортерите с удоволствие пишели за нейните многобройни пластични операции и млади любовници. Казвали, че "нейните момченца струват цяло състояние". Един от тях, Ерик Самон, романтично обядвал с Гала в ресторант, докато неговите приятели юркали по улиците колата й. "Аз разрешавам на Гала да има толкова любовници, колкото иска, - безгрижно коментирал Дали. - Даже я поощрявам, защото това ме възбужда." Дали се отнасял с нея като към богиня. Той се подписвал със странното име Гала Салвадор Дали и смятал жена си за загубения в детството и отново намерен близнак. Художникът й подарил старинния замък Пубол недалеч от Порт Лигата, а след това се хвалел, че може да го посещава само с писмена покана от Гала.

На нея с всяка година й трябвало все повече любов. Една от последните й жертви - Уилям Ротлейн, 22-годишен актьор и наркоман, когото прибрала направо от улицата, бил копие на младия Дали. Тя била на 68, а той й пращал телеграми от Америка: "Нищо не разбирам, обичам те, не употребявам наркотици, не пия, изгубен съм, обичам те, побърквам се, моля те, телеграфирай ми или позвъни незабавно, нужна си ми, обичам те, не ме напускай". В един момент в пресата се появили слухове, че тя ще напусне Дали заради Уилям. Но момчето се провалило на пробни снимки за филм на Фелини, където го изпратила Гала, и нейната страст към него пресъхнала: тя продължавала да обича само талантливи мъже.

През февруари 1982 на Гала й оперирали жлъчката. Дали вече без покана дошъл в стария замък. Сесил също пристигнала, но нито майка й, нито Дали поискали да я видят. Гала умряла след няколко месеца.

По испанските закони човек го погребват там, където е починал. Старият Дали, с тресящи се от Алцхаймер ръце, извършил последното безумие в своя живот заради любимата си: сложил тялото й на задната седалка на колата и я возил като жива до Барселона. Поръчал разкошна гробница и поискал да я балсамират и да я погребат в любимата й червена рокля от Диор. Но не отишъл на погребението. След смъртта на жена си проживял седем години и през това време не нарисувал нито една картина.