Промяната е най-постоянното нещо, казват мъдреците. Литературата и киното стъпват често върху тази мисъл – понякога с пантофи, друг път – на висок ток.

Със сигурност, когато се замислите по тази тема – за случките, които променят живота ни и какво се случва СЛЕД това, ще се сетите за още една популярна фраза: „Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!“. Неин автор е американският стендъп комик Джордж Карлин. След смъртта на съпругата си той пише дълго отворено писмо и в него големият финал е запазен за моментите, които спират дъха ни. Много често до тях се стига във времена на изпитание – като сегашното.

Попитахме няколко смели жени за живота СЛЕД – най-тежката диагноза (рак), раждането на първото дете и тоталната промяна, сбогуването с многообещаващата кариера на топмодел в името на семейното щастие, както и реалността след Брекзит.  Жени, продължили живота си след разклащащи устоите на душите и сърцата им събития и промени - Ирина Атанасова, Мира Колева-Кленовски, Александра Николова, Яница Янчева и Ирена Милянкова.

Ирена Милянкова: "Разделите ме опустошиха, но доброто ме спаси"

Топмоделът Ирена Милянкова, която деликатно превзе големия и малкия екран, е родната версия на руската прелест Наталия Водянова. И двете имат излъчване на момичета, а отглеждат големи фамилии (Наталия се радва на пет деца, а Ирена – на шест), често прекосяват модния подиум, за да се снимат в киното. За разлика от Наталия, която подготвяше пищна сватба през това лято (годеникът й Антоан Арно е син на един от най-богатите хора във Франция и собственик на империята LVMH – Бернар Арно), сърцето на Ирена се разбива като кораб в океански вълни всеки път, когато е сякаш на сантиметър от бленуваното щастие. Двете болезнени раздели (с първия й съпруг Росен Чолов и втория Никола Чолаков) й оставят големи белези, но не променят отношението й към семейния живот – и до днес Ирена продължава да вярва в голямата любов.

Винаги си била пример за силна жена, макар че крехкостта и невинността в началото объркват. Сравняват те с Наталия Водянова. Нямаш обаче до теб един Антоан Арно, който да е твоят верен рицар във всички приключения. Как се оцелява след любовните разочарования и разлъки?

Преминах през различни етапи, които отнеха много време, за да продължа напред, излекувана, макар и все още не напълно. Опустошение, отчаяние, отричане и болка, която те разкъсва отвътре. Чувствах се като лодка в открито море, която се клатушка и всеки момент ще се обърне, ще потъне. Възстановителният ми период след фактическата раздяла продължи около година, през която взех кардинални решения и обърнах посоката на личностното си развитие на 180 градуса. Това беше част от моята „терапия“. Подготвих се сама за кандидатстудентските изпити в Софийския университет, явих се и ме приеха. Паралелно започнах работа по специалността си. Това е моето ново начало, което ми даде тласък да продължа да се развивам като личност, да се грижа за децата си и да имам своя принос в обществото. Винаги съм знаела, че притежавам вътрешна сила, която активирам в правилния момент. Вярата, че мога да се справя, изградих постепенно във времето с подкрепата на близките си – на моите роднини и най-вече на майка ми, сестра ми и баба ми, както и на няколко близки приятели. Имам тях и когато не виждах изход, те бяха в края на тунела и ме дърпаха напред. Вярвам в любовта, в най-чистата й форма, въпреки случилото се, както и че за да постигна вътрешно удовлетворение, трябва да мина и по този път – да бъда сама, без партньор.

Как лекуваш сърцето си и най-вече как съхраняваш тази добрина и характерното за теб благородство?

Лишена съм от способността да задържам негативни чувства. Прощавам и забравям. Запазвам доброто и се освобождавам от всичко останало – обида, огорчение, болка. Това освобождение крие и своите рискове, но все пак когато си добре осъзнат, имаш по-голям шанс да ги овладееш. Децата ме лекуват, както и аз самата. Отворих душата си към малките неща в ежедневието. Изграждам умението да се спра за миг и да обърна внимание на кокичето, поникнало сред плевелите и мръсотията наоколо, на небето, осеяно с памукови облаци, на залеза... Имам обаче още много работа, работа върху самата себе си.

Как балансираш многобройните си функции в семейството – майка, вдъхновение, опора, дъщеря, сестра?

Не успявам или не до степен, до каквато желая, но стремежът ми към равновесие е моята ежедневна борба. Понякога ми се иска да бъда на няколко места едновременно, но се примирявам с реалността, прощавам си и продължавам. Държа на изрядност в отношенията с хората около мен – близки, приятели, колеги, дори вкъщи. Хаосът отвън предизвиква хаос вътре в мен.

Какво те съхранява днес?

Моят избор е да продължа да виждам красивата страна на света, да се освободя от болката, да простя на себе си, на хората, които са ме наранили, и да се стремя към вътрешно равновесие.