Промяната е най-постоянното нещо, казват мъдреците. Литературата и киното стъпват често върху тази мисъл – понякога с пантофи, друг път – на висок ток.

Със сигурност, когато се замислите по тази тема – за случките, които променят живота ни и какво се случва СЛЕД това, ще се сетите за още една популярна фраза: „Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!“. Неин автор е американският стендъп комик Джордж Карлин. След смъртта на съпругата си той пише дълго отворено писмо и в него големият финал е запазен за моментите, които спират дъха ни. Много често до тях се стига във времена на изпитание – като сегашното.

Попитахме няколко смели жени за живота СЛЕД – най-тежката диагноза (рак), раждането на първото дете и тоталната промяна, сбогуването с многообещаващата кариера на топмодел в името на семейното щастие, както и реалността след Брекзит.  Жени, продължили живота си след разклащащи устоите на душите и сърцата им събития и промени - Ирина Атанасова, Мира Колева-Кленовски, Александра Николова, Яница Янчева и Ирена Милянкова.

Яница Янчева, моден дизайнер и създател на бранда More Love Labels: "В живота ми няма нищо съвършено и това е прекрасно"

Животът на Яница Янчева следва своя добре познат ритъм години наред. Яница прибавя щипка любов във всичко, което прави – модния бранд More Love Labels, организацията на семейния живот (омъжва се за голямата си любов, родители са на три момчета) и близкия приятелски кръг, с който споделя радостта си от всекидневието. До момента, в който при рутинен лекарски преглед не се сблъсква фронтално с най-големия си ужас – диагнозата рак на гърдата.

Какво се промени и какво не след срещата с тази тежка диагноза?

Толкова много харесвах живота си преди диагнозата, че това беше най-големият ми страх – че нещата може да се променят. Промениха се... някои за добро, други не толкова, това беше психическото изпитание на болестта. Мисля си, че тези промени щяха да дойдат така или иначе, някои с времето, другите с възрастта, а трети, за да ме направят по-мъдра и смирена. Сега, връщайки се пет години назад, разбирам, че много неща около мен са се променили, но постоянните, които ме карат да се усмихвам, да обичам и да живея, са същите. Продължава да няма нищо съвършено в живота ми и това е прекрасно!

Кои бяха пристанищата ти в откритото море на страха, съмненията и ужаса, че утре всичко може да свърши?

Моето пристанище е моето семейство. У дома, при моите момчета, преодолявам страха, боря се със съмненията и ужаса. Те ми носят усещането, че съм създала нещо хубаво за света, че има смисъл заради тази усмивка и тази прегръдка, заради любовта и майчинството. Боря страха с ежедневието на жена, майка, дъщеря, приятел… Животът ми е толкова многоцветен – пред мен постоянно се появяват възможности, които ми дават усещането за значимост.

Кой беше спасителният момент, пояс, човек, съвет или ситуация, които те изведоха от тъмнината?

Аз не видях тъмнина. Около мен винаги е било светло, но момента го помня... и той не беше специален, а беше толкова обикновен, че изпитах нужда да го преживявам всеки ден.

Говори се толкова много, че болестите са проекция на съзнанието ни. Съгласна ли си с това и какво намести, фокусира и постави на точното място след това?

Със сигурност болестта е проекция на съзнанието, или по-скоро тялото е проекция на съзнанието. Допреди диагнозата моят опит беше само контакт с жени, диагностицирани и оперирани от рак на гърдата, които аз интервюирах за благотворителен проект, свързан с медията, за която работех. Имах възможността да вникна в техните лични истории и преживявания и опознах диагнозата от трето лице. Когато се сблъсках с нея от първо лице, имах вече доста информация, което ми вдъхваше допълнително вяра и надежда в борбата. Обърнах въпросите си към много и различни учения, някои от тях ми дадоха логични отговори, други не толкова, но това е вече зад гърба ми. Сега нямам търпение да живея. Защото една такава диагноза те прави по-смислен, но и по-нетърпелив за живота.

Как измерваш дните си – по броя на вдишванията или броя на въздишките?

Вдишвам и това усещане ме кара да се чувствам жива! Вдишвам утрините, вдишвам аромата на кафе, парфюма на любимия човек, вдишвам дори мръсния градски въздух, нямам търпение да вдишам пролетта и поемам дълбоко въздух, когато се изправям пред трудности и когато медитирам, само тогава издишвам, за да вдишам отново... More Love labels е брандът, в който любовта е ключова дума.

Какъв е ключът към приемането и преминаването през житейските предизвикателства?

Любовта е ключът към всяка врата, зад която се крие житейско предизвикателство. Тя ни учи и възпитава на всичко в живота – да обичаш, да се радваш, да се бориш, дори да страдаш и да се разочароваш. Любовта носи всички положителни и отрицателни емоции в себе си. Няма друго такова явление в живота ни!