За какво не послуша родителите си и съжаляваш ли?

Нашите никога не ми се месят. Доста рано вдигнаха ръце и осъзнаха, че не разбирам от дума, не подлежа на възпитание, и ме оставиха да си живея, както намеря за добре.

Живееш вече може би повече от 10 години с диагнозата ХИВ позитивен и винаги си говорил свободно за това. Доколкото знам, от доста време пишеш книга на тази тема. Какви са наблюденията ти – хората с тази диагноза в България чувстват ли се свободни?

От 13 години съм ХИВ позитивен. Нямам наблюдения хората като мен в България да са по-свободни. Не съм чул някой да говори в медиите в първо лице относно ХИВ, което значи, че стигмата е все още налице и сред тях самите. ХИВ от много отдавна се контролира напълно от медицината. Дори има данни, че хората, които са на ХИВ терапия, живеят по-дълго от всички останали, което е доста налудничаво, но си е доказан факт. Просто благодарение на терапията те нямат вирус в кръвта, който да пречи на имунната система, а редовните медицински наблюдения и изследвания предотвратяват в ранен етап повечето възможни заболявания.

Храниш ли се по някакъв специален начин? Кои са твоите храни и питиета?

Харесвам силна бира, също ром или уиски с кола. Текила не отказвам също. Но по принцип гледам да не пия алкохол, защото черният ми дроб не е много стабилен. Пия много айрян и боза. Сега разбираш защо предпочитам да живея в България. От храните обичам пържени тиквички с кисело мляко и чесън, миш-маш, яйца по панагюрски…

Към кой период от живота ти не ти се връща в никакъв случай и кога си се чувствал най-близо до щастието?

2011-a, 2012-a, 2013-a бяха моят ад и по отношение на здравето ми, и в личния ми живот. Но тогава пораснах може би най-много в духовен план. Когато човек загуби най-ценните си неща и въпреки това оцелее и не се разруши, става по-добър, по-мъдър, по-търпелив. Изпитанията и болката са най-добрите учители, а безусловната любов е най-добрият джипиес.

Има ли човек, който да знае всичко за теб и те познава в пълния смисъл на думата?

Бившето ми гадже, с когото живях 7 години, предполагам. Но мисля, че всички хора около мен ме познават доста добре. То мен не е трудно да ме опознае човек, защото съм много открит и не мога да лъжа. Нямам тайни от никого и за нищо и така ми е най-спокойно.

Тук, в MOZEI, сме заобиколени от теб, твоя стил и вкус. Който следи изпълненията ти в канала ти в Ютюб, знае, че избираш много прецизно костюмите си за сцената, но какво обичаш да носиш извън сцената?

Много съм непретенциозен в ежедневното си облекло. До крайност. Което понякога започва да е проблем, защото все повече хора ме разпознават по улиците и не е окей да се обличам като прошляк. Имам нужда от фешън охрана – някой човек, който да не позволява да излизам с различни чорапи, скъсана риза или петно от лютеница на якето например.

Къде си се срещал с най-неконсервативната публика? Каква е публиката в България? Все още ли е „полудевствена“, както я определяш в интервю за „Площад Славейков“?

Най-разкрепостената публика е в Ню Йорк, Берлин, Москва, Барселона, Буенос Айрес. Българската също може да бъде много дива, зависи как артистът ще предразположи  хората, които го гледат. Когато публиката ти се довери, можеш да я заведеш навсякъде и да я накараш да върши чудеса.