Хотелът

Отседнахме в Sofitel. Целият беше украсен с орхидеи и сутрин ни оставяха в стаята по една. На 30-ия етаж имаше открит външен басейн. Обичам да плувам и понасям хладка вода, но водата в него беше прекалено студена, въпреки че навън показваше 30 градуса. Стаята ни беше на 38-ия етаж. Притеснявах се, че няма да се чувствам добре, защото не обичам да съм нависоко. Имахме дори стъклена стена към улицата – разкриваше много красива гледка и се чувствах стабилно и спокойно. На Маханакхон Тауър обаче отказах да се кача. На последния 78-и етаж обуваш специални обувки и можеш да ходиш по стъклен под, стърчащ над улицата.

Плаващи пазари

Един от най-популярните и големите – Дамуен Садуак, се намира на 80 км от Банкок. До него се стига с междуградски транспорт или както ние предпочетохме – трансфер с автобус до реката и оттам с моторна лодка по един от многото канали. Питахме екскурзоводката – има ли крокодили в реката, тя отговори, че не, всичките ги били изяли. (Смее се.) Пътуването беше суперприятно. Минаваш покрай къщи, храмове, параклиси. В днешно време пазарът е по-скоро туристическа атракция и е пълно с хора. На моменти стават задръствания с лодки, невъзможно е да се разминете. На едно място лодкарят ни позабави и веднага от една къща към нас се спусна лодка с продавач на разни дребни неща. Дамян, естествено, беше ожаднял и реши да пие бира. Докато си я купуваше, продавачът бързо подаде и на нашия лодкар и каза: „Вземи и за капитана“. Почерпихме го, разбира се – след кратки преговори, на цена доста по-ниска от предложената. Да се пазариш в Банкок, особено на този пазар, е признак на добро възпитание. Цените са доста завишени именно с тази идея. Нощните пазари също ни се видяха много интересни. Работят от шест вечерта до дванайсет през нощта. Там можеш да изкараш три дни, без да излизаш, толкова е интересно. Има всичко – мебели, животни, дрехи, храни, отново ресторантчета.

Бледоликите

Още в началото на пътуването екскурзоводката ни предупреди, че е възможно да засечем погледи на хора, които най-вероятно ни обсъждат. Най-често ще е свързано с това, че сме бели, ни обясни тя. В Тайланд се възхищават на бялата кожа. За тях тя е идеал и е много важно да я пазиш. Имаш ли тен, директно попадаш в категорията човек, който не работи за добри пари. Прави впечатление, че дори работещите на откритите пазари задължително са с дълги ръкави и шапки с козирки. Местните въобще са много мили хора. Може би и защото повечето от тях (близо 95%) изповядват будизма, винаги те посрещат с ръце, събрани за молитва, което означава от „здравей“ и „чао“, през „благодаря“ и „виновен съм“, до „извинявай“. Направи ми впечатление, че на улицата можеш да видиш дървета, на които е оставена храна за котки или птици.

Ти знаеш кой

Оказа се, че тайландците много си обичат краля. Бил действащ летец. В двореца му имало голяма ферма и храната, която се произвежда в нея, се давала на бедните. Негови снимки с кралицата има навсякъде из града. Сигурно ги обработват, защото и двамата изглеждат млади, а кралят трябва да е на около 80. Така или иначе, да се говори за кралските особи е забранено и се наказва със затвор. За принца успяхме да разберем, че не го харесвали много, защото бил голям плейбой. Имал пет жени и деца от всяка от тях.

Фермите за кокосови палми

В покрайнините на Банкок попаднахме в огромни палмови плантации, в които нищо не се изхвърля. От дърветата се правят мебели, от кокосовите орехи – кокосова захар и кокосово масло. От черупките се изработват прибори. От влакната – гнезда за птици или саксии. Това е препитание за много тайландци. В работата се включват дори и децата след училище. До фермите има къщи, качени на платформи над водата, а под платформите са закрепени малки канута, с които ходят на работа.
Гостувахме в такава къща. Молят те да се събуеш, преди да влезеш, и вътре разбираш, че цялото семейство живее в една стая, в която има и кухня. Хранят се, седнали около маса на земята, след това разтребват, вдигат масата и в същото помещение спят. Според екскурзоводката ни в къщите живеят по три поколения заедно, защото възрастните не взимали пенсии. Хората там не са недоволни, защото традицията повелява да се грижиш за родителите си. Приели са, че животът им е семпъл, и са благодарни на това, което им предлага днешният ден.