На Дима и нейната компания BG Sound Stage дължим удоволствието от най-прекрасните концерти на артисти като Андре Рийо, Ара Маликян, Монсерат Кабайе, Патрисия Каас и Il Volo. От красивите снимки в Instagram профила й EVA разбра, че е започнала 2020 г. в Банкок и се срещнахме, за да ни разкаже за пътуването си.

„В едно списание сравняват миризмата му с „аромат“ на „терпентин и лук, гарнирани с чорапи след фитнес – обяснява Дима Молова, когато ми подарява шоколад с наричания в Тайланд „крал на плодовете“ дуриан, и ми казва: „Помириши!“. Миризмата наистина е впечатляваща – на сладко, гнило, чесън, развален лук, развалена риба... Не знам кой би хапнал такъв шоколад.

Дуриан

Отворила съм няколко такива шоколада в кухнята вкъщи – разказва Дима. – Представи си. В Югоизточна Азия има знаци на най-различни места – в ресторантите, в градския транспорт, които забраняват да носиш дуриан със себе си. В същото време много се гордеят с този плод, защото е суперполезен за какво ли не – за сърдечносъдовата, нервната и имунната система. Преди седмица гледах Primal Survivor по National Geographic, в което Хейзън Одел изследва как човек може да оцелее в джунглата, и храната, която си беше подготвил за пътуването, включваше дуриан, защото е много хранителен, с много витамини, минерали и микроелементи. Опитахме го първо в Банкок. В китайския квартал го продават суров, нарязан на парче, сготвен в сосове, с които поливат ориз, или пържен в кокосово масло като гарнитура към месо. Интересно е, че в един момент започва да ти харесва.

Улична храна

А това ядки ли са? – възкликвам пред снимка на сергия на улицата в Банкок.

Как ядки? Това са скорпиони, малки жаби, червейчета и хлебарки – отговаря Дима. – Продават ги в каравани на всяка улица. Може би ги отглеждат във ферми и със сигурност минават през топлинна обработка. Вкусът им напомнял на пилешко месо. Не опитахме, защото макар да изглежда чисто в караваните, не видяхме да има течаща вода. Не опитахме и крокодилско месо, а продаваха крокодили, изпечени на шиш.

Китайският квартал

Той се познава по многобройните фенери и е суперинтересен, шарен и автентичен. В началото на януари беше украсен за китайската Нова година. В него може да се купят сребърни и златни бижута, платове, плодове, разбира се, дуриан, ориенталски подправки. Има и сергии с насекоми за хапване. Повечето кафенета и магазини са разположени на улица „Яоуарат“ и много от ресторантите работят по 24 часа. Ние избрахме заведение, в което предлагаха много големи и вкусни, току-що уловени омари. Не мога да кажа, че десертите бяха вкусни. Сервират или плодове, или сладък ориз, полят с кокосово масло. Шоколад никъде не ни предложиха. Не видяхме да хапват и торти.

Точка на замръзване

Климатът в Банкок е субекваториален и когато и да отидеш, е влажна жега. В Европа със съпруга ми Дамян сме свикнали да се разхождаме в непознати градове и изминаваме около 25 000 крачки. Бях се настроила в Банкок да подобрим рекорда на 30 000. Но там от хотела се качваш в такси или в рикша, или в метрото. Ходиш по надлези, които те водят от мол в мол. Навсякъде фучат едни силни климатици и е много студено. Имаш чувството, че е 17 градуса. Хич не ни се получи с крачките.  

Трафикът

Пътят от летището до хотела ни отне 2 часа заради задръстванията. В Банкок живеят над 8 милиона души. Можеш да си представиш какво движение означава това. Има много мотори. Нареждат се пред колите и като светне зелено, се изстрелват. Който пресякъл – пресякъл. Пътувахме и с рикша. Не са по-евтини от такситата, но трябва да се пазариш. Хубавото е, че са бързи, само че като стане задръстване и поседиш навън 40 минути, „чистотата на въздуха“ ти идва в повече. Иначе градът е много чист. Кофи за боклук навън няма, сигурно заради жегата. Търсиш кафене или магазин, ако ти е необходимо да изхвърлиш нещо. На улицата не се пуши. Има сериозни глоби. Разрешено е на малко места – в някои хотели, скайбарове и в баровете за чужденци на туристическите улици.

Цветната борса

С Дамян предпочитаме такива места – ми казва Дима, показвайки снимка на сергии, отрупани с орхидеи. При по-внимателно вглеждане в снимката виждаме мъжа й, седнал на тротоара срещу орхидеите с не особено възхитен вид. Всъщност Дамян не ги предпочита – смее се Дима.  – Тук е доста отегчен. Може би аз снимах много. На пазара за цветя продават на символични цени изключително много и красиви орхидеи. Гигантски букет – показва ми снимка Дима, – струва около 3–4 лева, ако обърнеш цената му в българска валута. Можеш да избираш от всякакви цветове – бели, розови, цикламени. Борсата работи цял ден. Естествено, най-добре е да отидеш сутрин.