Варненският журналист Георги Александров е намерен мъртъв в петък вечерта в района на дефектиралата тръба на Варненското езеро. Предполага се, че причина за смъртта е удавяне.

Колко да ни е честит 24 май?! Колко да са ни честити всички празници? Ние вече не вярваме на нищо и на никого.

На Великден при зверска катастрофа бе убит Милен Цветков. Сега, ден преди 24 май, намери смъртта си този млад журналист. Преди това бе пребит Слави Ангелов, още по-преди - Виктория Маринова... И винаги е случайно, винаги е инцидент, винаги е лично, никога не е бизнес. България - страната на неограничените случайности! И утре ще си честитим празник с високопарни думи и цитати!

Какво толкова има за честитене, кажете? Жертвоприношение за всеки празник – доста примитивен ритуал, не мислите ли? И после – думи, думи, думи… В социалните мрежи… По телевизията… Думи, думи, думи…

Празник на празните думи – това ще си честитим утре!

Не искам да чувам за свободата на словото. Никой не се интересува нито от свобода, нито от слово. Да си купуваме книги утре, казвате? Защо? Знаете ли колко хора с много книги познавам? Цели библиотеки! Огромни! Километрични! И какво от това? Всеки във фейсбук препоръчва книги! Утре всичко това ще залее фейсбук и ще помете новината за смъртта на Георги Александров. Както боядисаните яйца, козунаците, агнешкото, коронавирусът, мерките, карантината по Великден някак леееко неутрализираха, обезкървиха новината за убийството на Милен Цветков. Той обаче – мир на душата му! – бе много популярен. Сега книгите и химните много по-лесно ще се „справят“ с новината за смъртта на Георги Александров. Празник е! Мислете за живите и за живота, не за мъртвите и за смъртта. Нали? Опровергайте ме, хайде!

„Върви народе възродени!“ Обичам този химн. Но утре не искам да го чувам. Простете ми!