Само на 18 години, принцеса Алис става съпруга на четвъртия син на гръцкия крал – принц Андрей, в когото по твърдение на съвременниците си била „лудо, лудо влюбена“. Двамата се срещат за първи път в английската столица по време на коронацията на Едуард VII и се женят година по-късно, на 6 октомври 1903 г. в Дармщат. Кръвно свързани с почти всички кралски дворове на Великобритания, Германия, Русия, Дания и Гърция, младоженците получават от гостите на бракосъчетанието си подаръци в размер на 750 хиляди долара (по данни на New York Times, бел.ред.), които днес се равняват на приблизително 23 млн. долара. Сватбата им, последвана от църковна венчавка в лутерански и православен стил, пък се счита за най-голямото събиране на европейската аристокрация до началото на Първата световна война.

Новият световен ред

От брака на Алис и Андрей, когото близките членове на семейството наричат Андреа, се раждат 5 деца, четири дъщери – Маргарита, Теодора, Сесилия и София, а по-късно, през 1921 г. и син – Филип, за когото има слухове, че идва на бял свят на кухненската маса във ваканционната резиденция на двойката в Корфу.

Докато съпругът й се отдава на военна служба, Алис поделя времето си между различни благотворителни занимания. Със силна социална ангажираност, по време на балканските войни принцесата доброволства като медицинска сестра и съдейства за изграждането на полеви болници, за което през 1913 г. е удостоена с Червен кръст от крал Джордж V. Няколко години по-късно обаче нова война (Първата световна, бел.ред.) прекъсва спокойните дни за гръцката кралска фамилия. Неутралитетът на монархията в конфликта, напук на симпатиите на демократично избраното правителство към Антантата, коства трона на девера на Алис – Константинос I.

Цялото кралско семейство, преживяло ужаса на бомбардировките над Атина, преминава в изгнание. Алис и съпругът й се преселват първо в Париж, после в Швейцария, където ще последват още по-трудни и драматични години за нея и близките й. В самото начало на войната баща й принц Лудвиг трябва да се оттегли от служба във военноморските сили поради силни антигермански настроения във Великобритания, а малко по-късно самият крал Джордж V го моли да смени фамилията си от Батенберг на по-английско звучащата Маунтбатън. Съдбата не е по-щедра към лелите на Алис – руската императрица Александра Фьодоровна и великата княгиня Елисавета, с които Алис е особено близка. И двете биват жестоко убити от болшевики близо година след началото на Октомврийската революция.

Счита се, че животът в изгнание и трагичната кончина на кръстницата на Алис – Елисавета (в завещанието си Алис моли останките й да бъдат погребани до тези на великата княгиня в църквата „Св. Мария Магдалена“ на Елеонския хълм в Йерусалим, бел.ред.), отключват психически разстройства, които се превръщат в първата, но може би най-черна глава от биографията на принцесата.