Това момиче Александра Костова!

Новите 20

Ирина Иванова 19 May 2020

"Тя е едно малко, яко буйно, чудесно характерно и изключително ревниво човече, с което се сближихме, докато снимахме филма („Петя на моята Петя“ – б.р.), но още на кастинга пламна искрата помежду ни. Надявам се всеки да си намери такова приятелче, но… не нея. Нея не си я давам“ – пише Алена Вергова в отговор на молбата ни да каже няколко слова за една от най-близките си приятелки, младата актриса Александра Костова. Не, „младата“ никак не е точно. По-добре да кажа – малката актриса Александра Костова, тъй като, когато я видите на живо, няма как да й дадете повече от 14 години, дори и след като най-сериозно ви обясни, че има право да пие кафе, защото е на 19. Всъщност не сте сигурни, че въобще има право да влиза в заведение без придружител.

„Петя на моята Петя“ е пълнометражният игрален дебют на режисьора и актьор Александър Косев, в който главната роля – на десетокласничката Петя от Бургас  – се изпълнява от Александра. Макар да не е биографичен, филмът е посветен на останалата завинаги 17-годишна поетеса Петя Дубарова, на чиято памет България отдавна е длъжник. В ролята на поетесата се превъплъщава Алиса Атанасова, а как точно съвременното момиче Петя и Петя Дубарова, отишла си от живота през 1979 г., се срещат, засега остава най-строго пазената сценарна тайна на проекта. „Ако кажа това, все едно да разкрия целия филм – заявява Али Костова. – Нищо няма да издам, дори да ме измъчвате!“ Е, добре! Отказваме се да я измъчваме, ще изчакаме до 12 март.

През 2016 г. Али изгря на големия екран във филма „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо. Четири години по-късно тя все още носи аурата на ренесансов ангел или младенец, слязъл от картините на някой от големите майстори. Изобщо не прилича на „тройно рогато същество“, каквото е в астрологичен план – зодия Козирог с асцендент Овен и луна в Телец. Иначе е от онези „милениали“, които, както са си забили носовете в телефоните, за да гледат безумни видеа с луди котки и сладки кучета – и Али го прави, сама си признава, – и са си запушили ушите със слушалки, изведнъж изтърсват нещо толкова мъдро и зряло, че се чудиш откъде, по дяволите, го знаят.

Александра Костова, едно от 20-те лица на EVA за 2020 година, ни разказва за Петя на своята Петя, за новия си самостоятелен живот в Амстердам и обещава най-тържествено да се върне в България. И не, не сме изтръгвали с мъчения това обещание от нея.

Когато гледах „Маймуна“, си казах: Ти пък откъде се взе, Александра Костова?! Четири години по-късно има шанс да получа отговор. Казвай!

(Смее се.) Бях доста срамежливо дете и мама ме записа в театралната школа на Димитър Еленков „Дефисто“, за да се отпусна и да стана по-общителна. Ходих в школата от 10- до 18-годишна възраст и за тези осем години станах толкова приказлива, че сега никой не ми вярва на историята със срамежливостта. Веднъж един фотограф дойде в школата и ми направи някакви снимки, после се оказа, че е приятел на Шошо, който видял снимките и ме харесал. Така отидох на кастинг и се стигна до най-магическия момент – снимките на „Маймуна“. Обожавам това време и този филм. Бях на 14 тогава.

Значи нещата не са чак толкова случайни. Има си подготовка в цялата работа.

Аз не се смятам за професионалист, изобщо. Не съм някакъв… самороден талант. Аматьор съм. Голям. И късметлийка. Голяма. Преди „Маймуна“ бях снимала само много малка роля в „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев.  

А как грабна ролята в „Петя на моята Петя“?

Моят учител, когото много обичам, Димитър Еленков бе поканил режисьора Александър Косев да гледа постановка на нашата театрална студия. Той ме покани на кастинг и ме избраха. Снимахме почти един месец, само в Бургас, незабравими дни за мен. Още не съм гледала целия филм, само откъси от него, и умирам от страх. Вярвам, че се е получил – все пак толкова страхотни хора са замесени. Като започнем от уникалната история, написана от Валя Ангелова и Нели Димитрова, през режисурата на Александър Косев, начина, по който е заснет филмът от оператора Иван Вацов, хората, с които се запознах на снимачната площадка... С Алена Вергова, Мартин Методиев и Ясен Атанасов играем четирима приятели и си станахме изключително близки. Много обичам и Алиса Атанасова, която във филма играе ролята на истинската Петя Дубарова.

Познаваше ли поезията на Петя Дубарова, преди да започнеш подготовката за филма?

Да, чела съм стиховете й и преди, но след като разбрах, че ще участвам във филма, буквално потънах в нейните стихове, разкази, в дневниците й. Като обсесия ми е. „Петя на моята Петя“ не е биографичен филм, но по много интересен начин преплита съдбите на двете момичета. Не искам да го обяснявам.

Каква е твоята Петя?

„Моята“ Петя е момиче, което носи в себе си идеали, неприсъщи за възрастта й. Много сърцато, чувствително, интелигентно и смело. Във филма разказваме за нейния живот, нейното порастване, приятелите й, сблъсъка й със системата, връзката й с поезията на Петя Дубарова...

Доколкото разбрах, в момента живееш сама и се учиш на самостоятелност.

Да, защото вече няколко месеца живея и уча в Амстердам. Специалността ми се казва „Политика, психология, право, икономика“. Първата година учиш всичко, а след това си избираш в каква насока да продължиш. Смятам да си избера право. Заминах преди няколко месеца. Реших, че искам малко да поживея в чужбина, да видя как е. Сестра ми учи бизнес там и сега живеем една до друга, в едно и също общежитие.

Защо не кандидатства актьорско майсторство?

Заминах, защото исках, както се казва, да видя свят. Това е мит, че хората отиват и не се връщат. Познавам толкова хора, които отиват за две-три години и се връщат. Аз се връщам всеки месец в България. Заради семейството ми, което много ми липсва, заради приятелите, заради моята Кая, любимия ми кокер. Реших да опитам силите си в нещо друго, но в никакъв случай не съм се отказала от актьорството. Просто искам да съм по-самостоятелна и ето, от пет месеца съм там, а все едно са изминали пет години.

Трудно ли свикваш?

Трудното е, че трябва да се пригодиш към абсолютно различна образователна система, да учиш на английски… Аз съм завършила английска гимназия, но все пак английският не ми е роден език. Иначе от гледна точка на бита – също. Изведнъж разбрах какво означава да има кой да готви!

А животът там? Тревата?

(Смее се.) Честно казано, имам доста за учене и нямам много време за живот. А това е голям мит, че Амстердам е „град на греха“ и всякакви такива. Понеже пушенето на марихуана е легално, има толкова силен контрол! А и на холандските полицаи по-добре да не им нарушаваш реда, защото те са едни такива високи! Иначе градът е много красив, обичам да се разхождам, да карам колело. Сред състудентите ми има хора от целия свят и това много ми харесва. Не ми харесва, че непрекъснато вали и че никъде няма планини – Холандия е равна земя, плоска.

Родителите ти с какво се занимават?

Идвам от „научно“ семейство. Мама е професор по нанотехнологии в Медицинския университет, баща ми се занимава с бизнес. Повечето в рода ми са инженери. Така че нямам никаква артистична „закваска“. Въпреки това театърът и киното са ми най-голямата любов. Аз съм кино- и театрален маниак.

А критични ли са родителите ти към теб?

Доста са пристрастни. „Маме, страхотна беше!“ Аз не вярвам, просто те са пристрастни. Режисьорите са критичното око, от което имам нужда. Например Димитър Еленков най-много да ти каже: „Добре!“, и трябва да си много щастлив, ако ти го каже. Актьорството според мен е чувствителност и настройка. Не съм сигурна, че тези неща могат да се научат. Поведение и други неща могат да бъдат обяснени… Така мисля.

Наложи ли се да научиш да правиш нещо ново за „Петя на моята Петя“?

Имаше снимки под вода, което за мен бе нещо напълно ново и много трудно. Прави се със специална техника, специален начин на дишане, неопрени, които трябва да не се виждат. Снимахме на реална локация, т.е. в морето, не в басейн. Мисля, че това си личи и е важно.

Ти спортна натура ли си, Али?

Страшен фен съм на чипса! Не че това има връзка със спорта, но нещо в мен се преобръща, като видя чипс със сол! Край! Иначе... много дълго време ходех на танци, макар че се оказах голямо дърво в това отношение. Най-щастливото ми място е морето. Плувам. Обичам да ходя на фитнес. Карам ски.

Значи си превзела суша, въздух и вода.

Да, скоро ще се науча да летя – това ми е планът.

Та ти вече летиш, Али!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР