Екипът на EVA посвети своя първи брой за 2020 година на Новите 20 – хората, които през следващите 12 месеца ще променят начина, по който гледаме на модата, музиката, изкуството, дизайна, спорта, и отношенията между хората, природата и технологиите като цяло. Онези тепърва набиращи скорост млади творци, чиято гледна точка за бъдещето ще определи посоките, които заедно ще изберем да извървим. ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА РАЗКАЗВАМЕ ИСТОРИИТЕ ИМ.
Симеон Василев, сновател на фондация „Глас“: Осъзнатите и активни хора ще стават все по-отдадени на смислени каузи и ще търсят решения на проблемите
Ако сте от зрителите, които не вярват, че животът се измерва само с ежедневната криминална хроника в новинарските емисии, и следите отблизо важните и смислени идеи, каузи и хора около вас, то за вас Симеон Василев би трябвало да е синоним на надежда.
Активността му отговаря правопропорционално на благородството на проектите, които вдъхновява, създава и задвижва с помощта на верния си екип. Основател и изпълнителен директор на фондация „Глас“, или GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society – гей мъже и лесбийки, приети в обществото), Симеон намира време и за още няколко важни мисии – проекта „Книги за смет“ и фондацията Credo Bonum.
Многофункционален и силно ангажиран си към всичките си дейности и проекти, Симеон. Къде обаче се чувстваш най-много у дома си?
Зад проектите във фондация Credo Bonum като „Книги за смет“, „Дни на щастието“, „Изкуство без възраст“, „Форум Дълголетие“ и други. През последните 5 години активно развивам и моята фондация GLAS, която работи за приемане и равенство за лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални хора в България посредством обществени кампании като „Няма страшно, това е просто любов“ или кампанията ни „100% различни“, която се превърна във вайръл видео с вече близо 200 000 гледания онлайн. Заедно с другите организации ръководим единствения общностен център в страната Rainbow Hub и организираме единствения прайд в страната – София Прайд, вече 12 поредни години. Да не пропусна и любимите на сърцето ми изложби „Балканска гордост # Balkan Pride” и изложбата, посветена на хомосексуалността по време на социализма у нас „Хомосоц“.
Чувствам се най у дома там, където са половинката ми, семейството, приятелите ми. Чувствам се най-спокоен във всяка една галерия за съвременно изкуство или музей по света, но най-вече сред природата. И двете ме зареждат еднакво силно.
Според прогнозите 2020-а се очертава изпълнена с предизвикателства година, която ще ни изправи пред сериозни изпитания. Какво е твоето усещане за годината на металния плъх, според китайския хороскоп?
Залагам, че обществото ни ще продължава да се поляризира и озлобява – за жалост, тъжна тенденция, но провокирана от множество фактори. Залагам, че на София Прайд ще видим 10 000 души. Предполагам, ще видим още много добри и вдъхновяващи примери от Грета Тунберг, както и ще ставаме свидетели на засилващата се роля на подрастващите в бъдещето на света.
Прогнозирам интересна битка за следващ президент на САЩ, надявам се да не ни се налага да се чувстваме неудобно от американския президент в следващите четири години. През 2020-а в София ще се проведе и най-голямата световна политическа ЛГБТ конференция, на която очакваме близо 600 души за цяла седмица в столицата. Залагам с твърда увереност, че активните хора от обществата по света ще стават все по-отдадени на каузи, все повече търсещи решения и заставящи правителствата и корпорациите да се замислят и да променят моделите си на работа. Надявам се и онази бактерия, хранеща се с пластмаса, най-сетне да започне да работи. Очаквам да мога да дишам свободно в София, да виждам повече велоалеи, повече пешеходни улици и повече съпричастни хора.
С GLAS разбивате много предразсъдъци в една много консервативна среда. Какво ти дава вяра, че в България промяната може да се случи? Че можем да приемаме различните от нас хора?
Няма да се уморя да го казвам, че истинската причина за това е липсата на политическа ангажираност с темата за човешките права, както и конкретно в случая с гей общността – липсата на критична маса от открити за своята сексуалност известни личности. Хората години наред виждат стереотипни, почти гротескни лица на хомосексуални мъже в медиите, което далеч не е реалността. Борим се и със стереотипа, че гей мъжете са промискуитетни (безразборни сексуални контакти). Ето, аз например съм с моя партньор от 14 години. Най-големият стереотип е, че видимостта ни, публичността ще доведе до изчезването на българския род. България напуснаха милиони млади и интелигентни хора, които не искат да живеят тук поради много и разнообразни причини – всяка трета жена е жертва на домашно насилие, изграждаме магистрали и пътища, а забравихме образованието, забравихме да възпитаваме децата ни в уважение, разбирателство, емпатия, задружност. Сами погубваме възможността за развитието на България заради омраза, завист и глупост.
Надежда ми дават малките победи. Имаме да извървим още дълъг път на преодоляване на стереотипите. Когато започнах да работя активно върху проектите си, си мислех, че е въпрос на време да постигнем промените, за които се борим. Вече знам, че това е смисълът на живота ми.
Събитието, което те провокира да вярваш в надеждата за промяна?
Хилядите хора на прайда, стотиците на протеста срещу насилието над жени, все повечето обикновени хора, които доброволстват за дадена кауза. Но в индивидуален план – семейството на две близки приятелки лесбийки, които отглеждат едно прекрасно и много обичано малко момиченце, което, убеден съм, никога няма да има предразсъдъци към останалите в обществото. В глобален аспект са бунтовете в Хонконг, най-младата жена премиер в света, тази на Финландия, отгледана в семейство на две жени. Възхищавам се на малцината останали смели журналисти у нас, на Любен Зидаров, който продължава да рисува на 96 години, на „Розовата къща“ и подкрепата, която предлагат, на активните хора, които от пепелта възстановиха Националния студентски дом, на учителите, които преподават на онкоболни деца, на младежите, които срещам в работата си, които носят промяната в себе си.
Повече за GLAS на адрес: https://glasfoundation.bg
Докога ще престанете да пишете статии с подчертано разделителен контекст? Има ли значение кой е гей и кой не? Защо не написахте за човека Симеон, вместо за гея Симеон?
Нали не искате да се противопоставяме един срещу друг?
Има само една категория - хора и два вида от тях - добри и лоши.
Няма смисъл от хетеро или хомосексулани организации.
Научете се първо да бъдете ДОБРИ хора.
И престанете да се делите на гейове и нормални.
Гей това звучи гордо