Партньорите имат ли роля в постигането на професионалните успехи на другия? Каква според вас е ролята и на децата в поддържането на успехите и любовта?

Вяра: Семейството е успех. Аз се приземявам и излитам от семейството ми. Иначе любовта към децата не може да маскира липсата на любов между родителите. Има нещо мистично в цялото това обичане, струва ми се, че любовта между родителите трябва да се поддържа и на собствен ход.

Светльо: Любовта и децата са вдъхновение за всяка следваща крачка в професията и щит при всеки труден момент и ситуация.

Вяра: Това са нещата, които изглеждат второстепенни, а не са. Светльо е задълбочен, замислен, аз говоря, непрекъснато правя нещо шумно. И често трябва да го попитам нещо по два пъти, за да ми обърне внимание, но когато аз се умълча, винаги ме пита: „Защо мълчиш? Какво става?“

Светльо: Да ви кажа честно, аз много обичам да си мълча. Дори усещам понякога, че мълчанието ми, когато си почивам, създава погрешно впечатление за характера ми, но това е само за хората, които не ме познават.

Има ли място за лъжи в любовта? Кога се налага да излъжем от любов?

Вяра: Има. Когато родих, напълнях много. Под много имам предвид – много. Приличах на сфера. И когато осъзнах, че нещо не е наред, и попитах Светльо защо не ми е казал – очевидно съм се унесла в грижите за бебето и не съм обърнала внимание, че гранича със съседни държави, – той ми каза: „Ами и аз не съм обърнал внимание“.

Светльо: Имахме си бебе, на кого му пука за килограмите?! Освен това Вяра много ми харесваше и така.

Пътувате ли заедно, какви са дестинациите ви, как съхранявате спомените си от тях?

Вяра: Когато не е по работа, пътуваме само заедно. Море, понякога чужбина и горски летни сюжети – така изглеждат нашите пътувания. Спомените ни са много смешни, защото и двамата със Светльо не умеем да си правим селфи, Йо се старае, но и това не помага. И снимките ни са или от някой китаец, който ни е размазал някъде там в далечината до някой фонтан, или в много близък план, но усмихнати. Имаме и добри снимки. И тях си ги разглеждаме и изпращаме често един на друг, за да си поддържаме духа висок в сивите зимни месеци.

Кои са любимите ви места за споделени емоции в града? Ако трябва да изберете място, на което да отпразнувате Свети Валентин, кое ще е то?

Вяра: Щом питаш за града, любимото ми място е домът ни. Гледката ни е към Витоша и към небето и това залъгва мозъка, че живеем в такава среда. А и все по-щастлива се чувствам далеч от шума и общата еуфория.

Светльо: Да, когато се чудим къде да отидем, най-често си оставаме у дома. И посрещаме гости.  

Изобщо, имаме ли нужда от празник, посветен на любовта?

Вяра: Нямаме емоционално приятелство с този празник, но понеже намръщените и много сериозни хора стават мнозинство, може би дни като Свети Валентин, къде с кич, къде с нещо мило и нелепо, дават възможност да сменим за ден изражението.

Светльо: Защо да няма? В крайна сметка нека има повече поводи за празнуване.

Какво означава всъщност „да остарееш“ с друг човек? А какво означава „да се облегнеш на нечие рамо“?

Вяра: „Да остарееш с друг човек“ за мен означава, че всичко си е струвало. А „да се облегнеш на нечие рамо“ е обяснение в любов. Просто казваш: „Има те, няма страшно“. Това е всичко.

Светльо: Пожелаваме си да достигнем до момента, в който отново да повторим това интервю. Например след 40 години…