Няма нищо по-освежаващо от това понякога да сме като туристи в собствения си град. Вяра, а има ли типично мъжки неща, които прави Светльо?

Вяра: Няма по-важно от това всеки да има своя център. В автобиографията си Мишел Обама разказва с голяма любов за кабинета на мъжа си, който наричали „неговата дупка“. Всеки си има нужда от това. За Светльо това са спортуването, футболът. Четенето и потъването в теми, които го вълнуват. Иска ми се да си има и още, но работи на такива обороти, че засега не виждам кога и как би могъл.

Светльо: Не знам има ли типично мъжки и типично женски неща, но Вяра много обича да си слага маски за лице. Имам цяла колекция на телефона със снимки с лицето на Вяра в най-различни цветове.

В какво се допълвате във взаимоотношенията си? Как компенсирате слабите си страни? Оценявате ли силните такива на партньора си?

Вяра: Ние си приличаме по много неща, но слава богу не по всички. Защото, ако бяхме еднакво разсеяни, може би за тези седем години щяхме да сме забравили някъде детето например. И двамата сме много сетивни и често единият усеща как се чувства другият. Това е голямо удобство. Аз компенсирам слабите си страни, като се уча на търпение. То не ми достига и го тренирам, за да не развалям домашната околна среда. А силните страни на Светльо не просто ги оценявам. Аз имам нужда от неговите ум, обич, доброта и грижа, за да мога да съм силна. Аз съм от тези жени, които на пръв поглед са много борбени, но само защото знам, че не съм сама.

Светльо: Обичаме да си говорим дълго за всичко, което ни се е случило през деня. Вяра е с много нежна душа и много предприемчив ум. Само за една година тя ми показа как една идея може да се превърне в иновативна ниша, на която в момента хиляди хора се радват. Тя е последователна и упорита. И чудесна майка. Много се гордея с нея.  

Как преминава един ден във вашето семейство? Как балансирате между професионален и личен живот?

Вяра: Ако не е август, когато 31 дни нашата компания от трима души е неразделна, тогава сме двама на един, по-рядко тримата заедно или един по един. Ако е през седмицата, тя е на училище, ние работим. През уикенда двете с Йо се радваме на живота, а Светльо работи. Иначе балансът между лично и работно време никак не е лесен. Ама никак. Семейството е всичко за мен. Светльо и Йоанна са моят въздух. Ама чист. Но да си журналист означава, че винаги трябва да довършиш нещо, довършвам разни неща и на сън. Но семейството ми ме има изцяло. Трябва в този баланс да включа и себе си, нещо, което съм си обещала за 2020 година.  

Светльо: Започва около 06:50 и приключва около полунощ. Йоанна е на училище, а след това ние непрекъснато си мислим къде да я заведем, за да се радва на живота и детството си. Не сме от типа родители, които ще я карат да учи прекалено много. Тя е дете и трябва да е щастлива и спокойна. За да прави правилните избори. С лекота. Колкото до баланса, за да имам достатъчно време за семейството си, трябва желязна организация на професионалните ангажименти.