Женският род в българския език отстъпва, няма какво да се лъжем, нищо че ни предстои женският месец март. Вече е срамно да наречеш някого учителка или журналистка, г-жа Иванова е учител, а г-ца Димитрова е журналист. Дори напоследък се налага употребата на словосъчетания като жена диригент (вместо опростачващото диригентка) и жена математик.

Тенденцията идва най-вече от жените феминисти, както е правилно да се наричат, а не както някои недоучили хора ги наричат  феминистки. В следващите години очакваме да чуем, че Лили Иванова е жена певец, а Анджелина Джоли – жена актьор.

Сега, малко по-трудно ще стане с някои отдавна наложили се думи за полупрофесионални занимания като баба, леля и вуйна. Но да помислим без предразсъдъци. Баба спокойно би могла да бъде жена дядо, леля – жена чичо, а вуйна – жена вуйчо. Ето виждате ли, никак не боли.
 
За да илюстрираме по-ясно нещата, ще редактираме част от текста на «Под игото» в новия маниер – и без това кой ли не го направи. Ето как би звучало началото на седемнайсета глава „Представлението”:

„Драмата "Многострадална Геновева", която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с "Александрията", "Хитрия Бертолда" и "Михаля" бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно. Ето вкратце съдържанието й. Някой немски граф, Сигфрид, тръгва на война против маврите в Испания и оставя в неутешима скръб младата си жена граф Геновева. Току-що се отдалечава, наместникът му, Голос, се явява пред жената граф с оскърбително предложение, което тя отхвърля с негодувание. Мъстителният Голос убива верния й служител Драка, нея хвърля в тъмница, а пред графа я наклопва, че я заварил с Драка. Разлютеният граф му праща заповед да погуби невярната жена жена. Но джелатите, натоварени от Голоса с тая мисия, смиляват се за жената граф и я оставят в гората, в една пещера с детето й, на произвола на съдбата, а Голоса излъгват, че са я посекли. След седем години графът се връща от война, злочест, и от едно писмо, оставено от Геновева, узнава невинността й и оплаква ранната й смърт. Той сковава във вериги Голоса, който полудява от гризене на съвестта. После графът, за разтуха, отива на лов в гората и намира случайно жената граф в пещерата с детето й и една жена елен, която ги хранела с млякото си. Те се опознават и радостно се връщат в палата. Тая наивна и трогателна концепция беше разплаквала всичките жени дядо и жени жени в града, Геновевината легенда помнеха и днес всичките, а много жени господин знаеха наизуст драмата.
Ето защо довечерашното представление вълнуваше от много дни обществото. То го очакваше нетърпеливо, като някое голямо събитие, което щеше да внесе приятно разнообразие в монотонния живот на Бяла черква. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Богатите жени господин приготвяха премените си, а жените сиромаси продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Общият разговор беше за представлението и той задави всички други обществени и семейни сплетни. Жените дядо в черква се питаха: "Гено, ще идеш ли довечера на Геновева?" И се готвеха да плачат за многострадалната жена граф.”

Честно казано, и на нас ни идва да плачем за нея и да се питаме как се стигна дотук. Езикът издава мисленето и какво ли си мислят хората, които пишат „учителят Иванова”. Може би че женският род не е престижен, че подценява жените, че в мъжки род всичко е по-яко? И ако Меркел е канцлерка, това прави ли я по-малко канцлер, ако в Италия и Франция жените са dottoressa и doctoresse, значи ли че са по-некомпетентни? Не трябва ли у нас точно феминистките, извинявам се, жените феминисти, да искат женският род да се използва в професионалните наименования, което е типично за един славянски език (тук донякъде изключение е руският, откъдето, според мен, и тръгна тенденцията, а сега се задълбочи с криворазбраното влияние на английския)? Какво се случва с тези жени, защо мразят жената в себе си?
Признавам, че в професионалните наименования ще има и изключения. Наскоро прочетох как жената скенер казала, че суеверията не са само бабини-деветини. Дори и аз не мога да нарека тази досетлива жена просто скенерка!

П.С. В книгата «Аз съм българка» на Петя Александрова, издание на «Сиела», в кратките биографични разкази 40-те жени са представени като Анастасия Головина - лекарка, Анка Ламбрева - пътешественичка, Анна Пипева – търговка, Елисавета Кларк – педагожка, Йорданка Филаретова – благодетелка. Това е още една причина, освен интересните илюстрации, направени от 40 художнички, да смятам, че тази книга е добър подарък за децата. Нека някога да си спомнят, че в България са били израждани от жени акушери, наричани тогава по-простовато акушерки, и са били учени от учителки и педагожки.