Актриса, сценарист, продуцент. С БАФТА зад гърба си и току-що спечелени цели три награди Emmy. И договор с Amazon за 16 милиона долара на година. И с гадже Мартин Макдона. Има и още.

Да, на 34 години Фийби Уолър-Бридж определено има с какво да се похвали. Освен всичко изброено, в момента двамата с Мартин Макдона – онзи мрачно-забавен ирландец, на когото дължим филми като „Седем психопата“ и „Три билборда извън града“, както и забележителни пиеси като „Пухеният“ и „Ръкомахане в Спокан“ – работят върху съвместен проект. Успоредно с това Фийби е в сценарния екип на новия филм за Джеймс Бонд „No Time to Die“, изнася one woman шоуто си Fleabag, донесло й световна слава, а след превръщането му в ситком – и БАФТА, и трите награди Emmy. За госпожица Уолър-Бридж в момента работят един от най-добрите агенти и един от най-респектиращите адвокати в Холивуд, истински чудовища, макар и на възраст около нейната, които именно й изработват  ужасно добрия договор с Amazon на стойност 16 милиона за година за период от три години, срещу които милиони англичанката трябва  да генерира съдържание за стрийминг платформата. В момента всички големи играчи в Ел Ей и в частност в Холивуд искат Фийби Уолър-Бридж в своя отбор. Достатъчно им е дори само по някакъв начин продуктът им да се асоциира с нейното име. С една дума – Фийби го направи.

Искате още доказателства? Моля! През лятото госпожица Уолър-Бридж и харизматичният й любим Мартин Макдона прекараха поне месец-два в прочутия петзвезден хотел Шато Мармон (Chateau Marmont), в който са отсядали легенди като Грета Гарбо, Скот Фицджералд, Кларк Гейбъл и който вдъхновява Стивън Кинг за романа му „Сиянието“. Отсядат в отделна вила, нощувката в която струва 660 лири. Фийби изнася спектакли, но преди всичко се среща с важни хора от бизнеса. Или по-точно – те се срещат с нея. Така или иначе резултатът е налице.

Английският The Guardian класира сериалите, излезли изпод перото на Фийби Уолър-Бридж, The Fleabag (в който тя и играе главната роля) и Killing Eve сред най-добрите телевизионни сериали на XXI век. И в двата става въпрос за жени, които живеят по собствени правила. „Изпитвам влечение към прегрешаващи жени, към жени, на които не им пука какво ще кажат другите, защото самата аз искам да съм точно такава“ – казва Фийби. Поведението на нейните героини взривява абсолютно всички наложени стереотипи на женско поведение.  В The Fleabag например често присъстват иначе типично мъжки „смешки“ като мастурбация (може би най-скандалната сцена е още в първия епизод на ситкома, където героинята й онанира, гледайки на лаптопа си Барак Обама, докато гаджето й кротко си спи до нея), оригвания и пръдни. (Простете, дами, не успях да измисля по-изискана дума!) В Killing Eve пък е пълно с разчленени трупове и садистични убийства, но и с великолепно изградена криминална интрига и силни, оригинални женски образи, скоростен и сардоничен диалог. Фийби Уолър-Бридж обича да шокира.

Коренячка лондончанка, тя идва от заможно семейство с аристократични корени (и по двете линии има някой и друг баронет) – баща й е съосновател на Trademark, първия изцяло електронен магазин, а майка й работи за една от най-старите компании за железообработване. Има брат и сестра, които се занимават с музика, като сестра й е автор на музиката към Fleabag. На 11 години Фийби е изпратена в католическо училище, най-хубавият й спомен от което е как с приятелките ходят през уикенда да гледат… незаконни боеве. Когато споменава на майка си за твърде нетипичното за едно момиченце занимание, тя възкликва: „О, чудесно!“. Такива са си родителите й – подкрепят я за всичко. Още като ученичка Фийби започва да играе в пиеси и да разсмива публиката с не съвсем прилични шеги. По-късно се записва в Кралската академия за драматични изкуства, откъдето излиза с напълно смачкано самочувствие и е посъветвана да лекува емоционалните си блокажи, защото за годините, прекарани там, така и не успява да се разплаче на сцената.

„Отидох там с мисълта, че съм доста добра актриса, а си тръгнах с внушението, че съм напълно ужасна актриса.“ Дълго време не може да си намери добра работа и това е една от причините да започне да пише – за да създава роли за самата себе си. Двете с близката й приятелка Вики Джоунс постепенно се превръщат в изключителен творчески тандем, пишат заедно пиеси и дори основават собствена театрална компания. Eдна вечер двете са на театър в Сохо, когато Вики, без да се колебае, отива при директора на театъра и му заявява: „Слушай, човече, Фийби току-що написа 10-минутна пиеса и трябва незабавно да я поставите на тази сцена“. Директорът очевидно разбирал от дума и съвсем скоро пиесата Fleabag е поставена като one woman шоу, веднага след което печели награда на престижния театрален фестивал в Единбург през 2013 г.