Винаги е с шапка с козирка, твърди, че е част от него и че без нея не може да мисли. Иво Иванов е писател, треньор по европейски футбол на американски деца, спортен журналист, съпруг, баща на пораснали момиче и момче, редовен пътник по въздушните коридори между САЩ и България, привърженик на породата златен ретривър, четящ и препрочитащ Лао Дзъ, свирач на хармоника, привличат го хората с трудна съдба, които превръща в герои на разказите си. Сборникът му „Кривата на щастието“ претърпя 20 издания, успешна беше и „Отвъд играта“, наскоро „Вакон“ издадоха „52 цитата“ – извадки от предишните книги на Иво, 52 миниистории за вдъхновение през 52-те седмици на годината.  

На идване една жена ми сложи в ръцете тотофиш и ми каза: късмет с трите милиона довечера. Ти участваш ли в игри на късмета?

Много рядко. При нас имаме лотария, пауърбол, печалбата понякога стига 1 милиард долара. И тогава, за майтап, пускаме фиш с щастливите номера – рождените дни на децата, жената, роднините.

Кога започна да казваш „при нас“ за Щатите?

Аз съм живял в Америка повече отколкото в България. Заминах на 24. Моят дом е и тук, и там. Но първата ми самоличност си остава българска.

Ще се промени ли самоличността ти, ако се събудиш с 1 милиард по-богат?

Трудно е да се каже, защото не съм печелил. Знам, че няма да сменя работата си. И ще помогна на много хора, които познавам. От 25 години съм директор по маркетинг в агенция, която работи с хора с увреждания. Помагаме им да не се тревожат за жилище, услуги, консултации. Обучаваме ги на социални умения, на комуникация, на някакъв занаят. Даваме им живот, развлечения, създаваме им възможност да си намерят приятелски кръг.

Защо го правиш?

Като графичен дизайнер или с качествата си на видеомонтажист мога да си намеря работа в някоя голяма мултимедийна компания за много пари или да започна частен бизнес. Но аз съм сред тези хора, защото имат нужда от мен, така се чувствам най-полезен. Снимам ги, правя филмчета за тях, правя графичния дизайн на страниците им в социалните медии. Освен това се чувствам добре сред тях. Мнозина са ми приятели. Имам един приятел, Остин, който живее с още един човек с увреждания, до техния апаратамент живеят и други хора с увреждания, ходя там и гледаме баскетболни мачове. Те не пият алкохол, защото е противопоказан на някои от лекарствата им. Обикновено купувам разни соди, кока-кола, чипсове, солети и викаме за нашия отбор. Аз живея в град с огромен университет, който е Меката на баскетбола, с един от първите отбори по баскетбол в света. Създателят на баскетбола е погребан в този град, всеки дом има баскетболен кош.

Ти си почитател на Лао Дзъ и на идеята му, че всичко започва с една малка крачка и се случва постепенно. На кого обаче му се крачи с малки крачки, повечето хора мечтаят за успех с един скок.  

Лао Дзъ е бил библиотекар, съвсем обикновен човек. Неговото учение, даоизмът, е базирано на книжка колкото брошура с простички сентенции, в които е събран целият смисъл на живота. Миналата година я носех навсякъде, дори в София в градския транспорт я препрочитах. За 10 дни я прочетох 7-8 пъти. Тези сентенции са толкова актуални сега, колкото са били преди хиляди години. Човек трябва крачка по крачка, по крачка, по крачка да се стреми към успеха. Когато си млад, мислиш, че всичко е лесно постижимо. Но един дрибъл със завъртане на 360 градуса в баскетбола не става отведнъж. Разчленяваш го на отделни сегменти, научаваш всеки сегмент поотделно, после ги комбинираш и малко по малко можеш да го приложиш в игрова обстановка. Така е и в живота. Той също е игра до голяма степен. В него има много сложни елементи, които човек трябва да усвои. С писането е същото.