С часове се разхождам по сергиите и се опитвам чрез разказа на артисти и занаятчии да надникна в този толкова далечен за мен свят. Това е единственият начин да получа непосредствена информация. Тук се говори португалски, с който не съм на ти, така че разговорите с хората са трудни. Няма бог, който да е изобразен култово. Природата е претворена без екзалтация, отразена такава, каквато е в света наоколо. Основна тема е семейството. То е семето на живота. Сувенири от дърво и ръчно рисувани тъкани, тематична керамика, цветни капулани, които са основен атрибут в дамския гардероб и представляват памучен плат метър на два и имат многофункционална употреба: за пола, която се увива около талията, тюрбан или за цедилка, в която се носят бебетата. Ярките и пъстри шарки с искрящи цветове и богат дизайн се комбинират изненадващо и по начин, който много ми напомня за облеклата на помакините от Гоце Делчевско – наситени контрастни цветове, искрящи, живи и красиви. Винаги ме е вдъхновявала тази вибрираща картина.
Туристи няма. Търговията е вяла. Нашето присъствие раздвижва малко картината. Хората са любезни, без да са настойчиви или досадни. Дори няма опаковъчен материал, ако решиш да си купиш нещо. Гражданската война, вилняла след падането на Португалската империя, десетките години кръвопролития като продължение на дълго колониално потисничество от една империя, която от времето на Вашку да Гама, открил тези земи, е плячкосвала, грабила, а в дългата агония след Втората световна война с ретроградното управление на Салазар и упорития му отказ да приключи с една отчайващо остаряла система на управление, спъвала развитието и на Португалия, и на Мозамбик, всичко това е оставило страната бедна и до днес. Почти половината от държавния бюджет идва от финансиране отвън, посредством фондове и други организации, което прави Мозамбик силно зависима и подчинена на чужди интереси.
Под сянката на вековните дървета на пазара опитваме за моя огромна радост африканска кухня. Риба и скариди в сос, бял ориз от най-добро качество. Кухнята е смес от индийски и южноамерикански вкусове, което я прави много интересна и вкусна. Основният поминък на хората тук е риболовът. Около Мозамбик се въдят и най-добрите кралски скариди – деликатес, основно за износ.
Един час със самолет ни пренася на север, на място, което дори не съм си направила труда да видя къде се намира – Виланкуло. Прекрасна моя приятелка, която организира всичко от край до край (неблагодарна задача, зная от опит), сигурна съм, е избрала нещо много добро. Оставям се да бъда изненадана. За първи път пътуването е организирано не от мен, което се оказва много приятно и интересно.
Комплексът, в който ще прекараме няколко дни, е собственост на италианци! Намира се на върха на плато – живописно и зелено с хоризонт безкрайният Индийски океан. Слънцето изгрява от водно огледало и гледката, която се открива, си струва ранно ставане, заради насладата, която дава картината с обагрянето на водната шир в огнени цветове. Магия! Голямата изненада е, че сме в палатки със стени от мрежи и живеем направо сред пищната джунгла. Жив фототапет със звуците на природата. Усещането е неповторимо.
От тук започва приказката Африка, която само на картинка съм срещала до този момент и смятах, че фотографите прекаляват с филтри и фотошоп. В действителност тази земя е несравнимо по-красива! Невъзможно е нито да се опише, нито да се нарисува картината на безкрайни плажни ивици, където океанът среща брега, флиртува с белите пясъци, милва ги с копринена мекота, после тръгва към безкрайността и по пътя си събира всевъзможни нюанси аквамарин, зелено и синьо, докато стигне хоризонта, за да се слее с небето в най-съвършено нарисувания морски пейзаж на най-великият маринист – Природата.
