Вечерята ни е в крайбрежен ресторант – италиански! Специални гости сме на италианския посланик и прелестната му съпруга, които залагат на нещо сигурно. Аз, понеже търся повече преживяване, отколкото хранене, бих рискувала с местна кухня, но съм в такова малцинство, че по-добре да си налягам коментарите (всички са италианци около мен). Като у дома в Европа сме си – храната, зехтинът, хлябът, общуването със собственика, разговорите, които в голямата си част се въртят около храната. Научавам, че красивите и богатите се забавляват основно със сафари из целия континент. Разказват за Африка със страст. Оглеждам се, малко сме над дрескода с дългите рокли и лъскави сандали, но пък сме модни, къде другаде, ако не тук? Въпреки че точно в Мапуто срещнахме супермодерно и добре облечени местни хора на едно парти.
И ако си мислите, че в Африка няма как да ви е студено, уверявам ви, че вечерният океански бриз може да бъде доста хапливо прохладен. Щастливци сме, че имаме нашите домакини, отзивчиви и мили, които ни осигуриха пълен комфорт: кола на разположение, разходка из интересните места, ценни съвети като този да не излизаме по тъмно, защото не е безопасно. Това малко ме напряга, както и високите огради с бодлива тел най-горе за защита. За мен е важно да мога да се движа свободно пеш, да видя живота отблизо. Но ми е ясно, че това тук няма как да се получи. Белите хора тук са като бели врани, рядко срещани. Затова воaйорстваме като през шпионка дневната рутина на обикновените хора на Мапуто от тераса в резиденцията на посланика и пием студена лимонада. Градът е с 3 милиона население, което се придвижва предимно с автобуси и открити пикапи, които наричат „обичай ме“, защото в претоварените возила хората стоят прави, плътно наредени един до друг и пазят равновесие, подкрепяйки се прегърнати. Учудващо спокойни и ведри са всички.
Тук животът се върти изцяло около слънчевата светлина, тъй като страната е електрифицирана само частично: денят идва с изгрева около 6 часа и приключва със залеза към 6 вечерта. Жената е лайтмотивът на живота. Сещам се за една наскоро посетена изложба на африканско изкуство в Париж, където Мама Африка бе изобразена като жена с безчет деца. Сега разбирам тази символика: да даде живот, да нахрани, да отгледа домочадие, щедра и великодушна да приласкае, без да губи своята женска същност. С грация балансира тежка кошница с товар на главата, за да са свободни ръцете й за децата, които носи или в цедилка върху гърди, или пък води за ръка. На една жена в Мозамбик се падат средно по 5 деца. Населението расте с главоломна скорост. Училищата извън градовете представляват навеси с камъни вместо столчета за сядане и се посещават на три смени.
Втория ден прекарваме почти изцяло на местния пазар на изкуствата, разположен в голям парк с вековни дървета. Изкуство и занаяти като изказ на мислене, нрави и ценности – целият живот е събран тук. Сувенири, предимно от дърво, памучни платна с красив и пъстър колорит и картини с африкански мотиви.
