Няколко дни изследваме островите в близост до континента. Дъх на море, шум на вълни, танци на делфини, обяд на плажа, приготвен от местни готвачи на самата лодка, докато пътуваме към някой остров. Проста храна, прясна и вкусна. Разходки по безбрежни пясъци, срещи с редки птици, които нямат страх от хора, и раци на безчетни орди, които властват по бреговете. Всеки от островите е различен, уникален, нов като преживяване.
Базаруто с безкрайното жълто море от пясъчни дюни напомня пустиня. Очарова и омайва картината в слънчево жълто. Ходиш дълго до там, където забравяш кой си. Бризът затрива следите ти по извървения път, останали са само слънце и пясък, символи на вечността.
На Бенгуеруа спасяваме живота на една костенурка, попаднала в рибарска мрежа, която отчаяно се бореше да се отскубне от капана си и колкото повече мърдаше, толкова повече се затягаха въжетата около нея (близо до някои житейски ситуации ми се стори). Да направиш нещо добро действа чудесно на самочувствието.
Магарук – бял, ситен като брашно пясък, като мек килим се разстила под нозете, кани на дълга разходка из острова. Някъде из недрата му срещаме местни жители. Бедността е болезнена. „Селото“ е място, където няколко фамилии просто спят близо една до друга под открито небе. Няма ток, нито вода, нито покрив над главата. Няма магазин също. На центъра на импровизирания площад има бидон с вода, повдигнат на дървена платформа, а близо до нея има огнище, на което малко момче приготвя дневната доза ориз. Детето е не по-голямо от 5 години. Само се грижи за прехраната си. Хапва ориз без сол и мазнина. Не ни обръща внимание, погълнато изцяло от храненето си. Красиви са децата на Мозамбик. Черни с най-тъмния оттенък на чернокожите. Бели са само част от очите и зъбките им. Имат фини черти на лицето, обезоръжаващо сладки са. Имат изящни телца, като живи статуи. Най-красиви са очите им, които гледат открито с мъдростта на зрял човек. Нямат играчки. Нямат дрехи. Нямат обувки. Пораснали са преждевременно в борбата за оцеляване, оставени сами на себе си да се справят с дневната доза предизвикателство, наречена Живот. Средната продължителност на живота е под 40 години. Освен СПИН-а, диабетът е другата болест, която трайно се е настанила и завладява все повече терени по тези места, поради крайно еднообразната храна – основно ориз.
