На гребена на вълната в търсенето на нови приключения - Мозамбик. Екстравагантно, признавам. Спонтанно решение, което доведе до своите неочаквани естетически последствия. Яхваме бързия самолет и айде за Мозамбик, след ожесточено чатене в групата ни, инициирано от мен, когато прочитам, че се вихри як циклон нейде по крайбрежието на страната и взема човешки жертви.
Малко истерично си представям, че всички очакват от мен лично да се включа в спасяването на бедстващите и се чувствам зле да отида на изследователска дейност по красотите на света точно в този момент, точно на това място. Циклонът обаче преминава бързо, което естествено уталожва кипналите мои мисионерски страсти.
Първият ход с коня напред е Мапуто – столицата на Мозамбик. Четох в една публикация, че рядко се среща по-неинтересно място от този град. След като имам вече личен опит, намирам, че два дни престой са достатъчни като интродукция към по-нататъшното изследване на страната. Широк основен булевард по ръба на океана със спокоен трафик през деня, крайбрежни палми, които като ветрила разхлаждат въздуха, галени от морския бриз, усещане за спокойствие и мащаб.
Центърът е с лек колониален привкус, градският площад е малко соц по стилистика. Старата гара, превърната в музей, е черешката на тортата при забележителностите и наше първо инстаграмско изригване. Е, нищо особено – малка и не особено впечатляваща. Но пък най-неочаквано откривам в една от чакалните много приятно оформена и подредена картинна галерия.
Друга забележителност е Природно-историческият музей. Умилително амбициозен опит да се разкаже историята на света, онагледена с възстановки на историческите периоди с препарирани животни с обръсната козина, потънали в прах. Два праисторически скелета на бозайници (които кой знае защо стоят сам-саминки в два коридора), онагледяват прастарите времена с живот по тези земи. Следват няколко макета на бозайници. Прилича на кабинет по зоология в началното училище. Ние, естествено, няма да споделим това преживяване по този начин, а ще направим снимка на фона на разкошната фасада на музея – една от сградите от времето на португалското владичество, каквито няколко са останали из града.
Мозмбик е сред най-бедните държави в света, след Малави. Но в центъра на столицата лъха на богатство и разкош. Богаташкият квартал е типична картина на място, където има пари в изобилие, добре защитени от нежелани посетители и любопитни погледи с жива охрана и масивни огради.
