Яна Титова: Хвърлихме се в "Доза щастие" с главата надолу

Откакто влезе в полезрението ни преди 10 години с филмите „Лов на дребни хищници“ на Цветодар Марков и „Стъпки в пясъка“ на Ивайло Христов, както и с първата си ярка театрална роля – Ирина от спектакъла на Крикор Азарян „Три сестри“ по Чехов, донесла й „Аскеер“, държим под око актрисата Яна Титова

Ирина Иванова 17 ноември 2019

Преди няколко години тя леко смени курса на кариерата си или по-точно й зададе нови параметри като завърши режисура и освен пред камерата, започна да се изявява и зад нея. Междувременно замина за Лондон, заедно с любимия си мъж , актьорът Алек Алексиев, и в момента равносметката на Яна е повече от респектираща – освен актьорските си изяви, тя има зад гърба си като режисьор един документален, три късометражни филма, съвсем скоро бе премиерата на дебютния й игрален филм „Доза щастие“, а интервюто ни се случва на снимачната площадка на сериала „Откраднат живот“, чийто осми сезон тя режисира в момента.

Прибавете към всичко това или всъщност поставете най-отпред и двете й дъщери – 6-годишната Ая и 4-месечната Хана и най-вероятно ще си зададете същия въпрос, който й зададохме и ние като за начало.

Не си представяйте обаче, че Яна се е превърнала в страховито амбициозна дама, на която от далеч й личи, че е готова на всякакви жертви в името на успеха на всички фронтове. Напротив, носи си същите женственост, момичешко излъчване и красива усмивка, каквито й преди. Нищо че снима цял ден и дава интервю в 40-минутната си почивка.

Добре, Яна, признавай бързо как се справяш с всичко това!

Не знам. Магия някаква. Още повече, че ето сега, в сериала, сме ангажирани и двамата с Алек. Истината е, че се случва, защото сме много добре организирани. Дори утре, когато не снимаме сериала, ще направим кръщенето на Хана. Решихме да използваме това, че майка ми и баща ми са тук в момента (родителите на Яна от години живеят във Великобритания – б.р.).

Преди да разкажеш за игралния си дебют „Доза щастие“, кажи ми как се чувстваш на режисьорския стол на „Откраднат живот“? Много гледан сериал, сработен вече екип, в който ти си „новата“.

Сериалът ме учи преди всичко на страхотна дисциплина. Тук не е като в игралното кино да имаш възможност да си премислиш всичко предварително и да отидеш подготвен на снимки. Тук трябва да взимаш много бързи решения, в момента, да имаш гъвкава мисъл. Ето сега снимаме тук (локацията е близо до Софийски университет – б.р), много шумно се оказа, обаче ти трябва да го измислиш някак. Актьорите обаче са невероятни и въобще – сериозна школа си е сериалът, трупаш опит с него.

Премиерата на „Доза щастие“ е на 8 ноември (интервюто е направено в края на септември - б.р.). Как се чувстваш малко повече от месец преди тази дата?

Много се вълнувам. Ако може да пропусна този ден и да се събудя на следващия. Не защото ме е страх. Много си харесвам филма, нямам никакви колебания. Пък и въобще не е нужно всички да го харесат.

Филмът е по автобиографичната книга на журналиста Весела Тотева „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“, а в главната роля е дъщерята на Весела, Валя Каролева, която всъщност играе майка си. За съжаление Весела си отиде през пролетта, още съвсем млада, но доколкото знам е гледала филма.

За щастие Весето успя да го гледа, да, и много го хареса. Щастлива съм, че знам какво мисли за филма, понеже тя ми се довери изцяло. Буквално ми повери живота си. Не ми се месеше в нищо. До такава степен успя да ме вкара в нейния свят, че всичко се случваше много лесно и на дълбоко интуитивно ниво. Този филм го направихме супер спонтанно. В един ден през август 2017 г., когато трябваше вече да пътуваме за Лондон, Ая беше записана на училище и се появи възможност да снимаме. Трябваше да решим – оставаме тук и снимаме или заминаваме и не снимаме. Избрахме първото и още в началото на октомври вече работихме на терен. Така с лекота някак преди това написах сценария – само с 3 драфта (чернови – б.р.) и го имахме. Всъщност целия процес по писане на сценария и подготовка бе 9 месеца, което е много малко. Хвърлихме се с главата надолу, защото нямахме опит и не знаехме какво ни очаква. И слава Богу! Защото, ако знаехме, „Доза щастие“ нямаше да се случи.

Ти самата имала ли си допирни точки с този свят, за който разказва филмът?

Какво означава „този свят“? Начинът по който ние разглеждаме зависимостта е различен – като нещо, което те приковава към себе си и не ти позволява да си тръгнеш, да се откъснеш от него. Лично аз съм изпитвала някакъв тип зависимост под други форми и с други неща и според мен всеки може да се припознае в това. Онова, заради което реших, че много искам да направя сценарий и филм по историята на Весето е именно начинът, по който тя разглежда пристрастяването. В книгата си тя го обяснява като „любовта на живота ми“. Според мен това изречение всеки може да го разбере.

Във филма ролята на Весела се изпълнява от дъщеря й Валя. Не те ли притесняваше тази близост до реалността?

Не. Никога не съм мислила да правя кастинг и да търся друга актриса. Още на първата ни среща с Валя – ние се запознахме покрай мъжете ни, които са приятели от деца, и в един момент четиримата живеехме заедно в Лондон – тя ми каза, че иска да стане актриса и да изиграе майка си във филм. На мен тогава това нищо не ми говореше, защото не познавах майка й и не знаех историята й. Но когато започнах работа по сценария за мен нямаше друга актриса, освен Валя. Защото тя всичко това го е преживяла, то е част от нея, тя го излъчва. Всяка друга щеше да го играе. Валя е невероятна във филма, ще я видите! Въпреки че й е дебют, че е неопитна. Знаех, че само тя може да го направи. И Весето, която по принцип е много критична към децата си, каза, че Валя е страхотна! Мисля че това беше важен и за двете момент. Този филм беше толкова рисков откъдето и да го погледнеш! Но пък всичко се случваше с такава лекота! И това е магия някаква…

Трябвало е да се случи.

Трудно ми е да си представя премиерата сега, след като Весето я няма… Тя беше толкова силна и изведнъж… я няма. Толкова много съвпадения се случиха около този филм. Едното например: снимахме сцена, в която тя се разделя със зависимостта си. Завинаги. Силна, важна, сцена и си спомням, че много дълго време търсихме локацията, на която да я снимаме. Цяла София обиколихме и накрая открихме точно малката уличка, която ни трябваше. Отидохме на снимки и Весето дойде на терен – беше точно на рождения й ден – и като видя мястото цялата се разтрепери. Попита кой е избрал тази локация. Оказа се, че това е мястото, където тя наистина е била и наистина има преживявания там. От цяла София ние избрахме точно тази уличка! Не знам. Настръхвам и сега (всъщност Яна се разплаква – б.р.)

Отказа ли се от актьорството, Яна?

Не, не съм. Последно снимах във филма „Радиограмофон“ преди четири години, после имах един моноспектакъл. Значи не съм играла от 2-3 години. Не съм се отказала, но искам да ги съчетавам нещата. Сега например, като снимам „Откраднат живот“, се усещам как се увличам така в някоя готина сцена… Или си казвам: е сега една комедийна роля как би ми паснала точно в този момент! Дори журналистът Йордан Георгиев (незрящият журналист, за когото Яна снима документалния филм „88 MHZ“ – б.р.), с когото сме приятели, се опитваше да ме навие да се върна на сцената и дори бяхме направили списък с театри, в които да отида и да кажа, че ми се играе. Само че точно тогава пък забременях с Хана.

Със сценария за втория си филм ще участваш в един много престижен европейски уъркшоп - Scripteast. Отново ли Алек ще е продуцент, както е в „Доза щастие“?

Този сценарий всъщност беше готов преди „Доза щастие“, но го замразих. Радвам се, защото така нямаше „Доза щастие“ да е първият ми филм. Така че сега тепърва ще го развиваме, но няма Алек да е продуцент. Направихме „Доза щастие“ без държавна или друга субсидия и беше много трудно. Алек движеше тези въпроси и не ме занимаваше с нищо, но после разбрах с колко сериозни проблеми се е сблъскал. За щастие екипът ни беше бетон и никой не бе дошъл заради парите, това е сигурно. Всеки се припозна по някакъв начин в историята и не сме имали нито един скандал. В киното това е рядкост, защото винаги в един момент се натрупва умора, хората се изнервят.

При теб не се ли натрупа умора?

Аз работих до деветия месец, само дето не родих в „Света Анастасия“ (клиниката, където се снима „Откраднат живот“ – б.р.) и после се върнах на работа, когато Хана беше на три месеца. През тези три месеца обаче, въпреки че непрекъснато нещо правех около бебето, работата ми липсваше, честно казано. Бях свикнала нещо непрекъснато да се случва. След като мине премиерата на филма и приключат снимките на сериала обаче и двамата с Алек си взимаме отпуск и цялото семейство изчезваме някъде. Декември ще бъде наш.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР