Най-сетне Божана си има кухня и хладилник. Подрежда на масата остатъците от приборите, които не е изпогубила по време на странстванията си, в това също има някакъв стил, не мога да не й го призная.

Те пътешествията й няма да спрат, обещава Божана. Неотдавна била поканена за жури и да направи десерта на една общност от хора, които се обличат като древни римляни и се забавляват в Свищов. Приготвила го, но докато стигне до мястото на тазгодишната древноримска оргия, минавайки през Южна България по други разни дела и ангажименти, той се превърнал в нещо подобно на супа. Трябвало само 20 минути преди да започне купонът да импровизира древноримски мус с черен пипер. На фестивала Meadows in the Mountains в родопското село Полковник Серафимово се запознала с жена, която прави ръчен кашкавал от местна суровина, но по швейцарска технология. Освен дето се забавлявала на макс, както и всички от посетителите му, страхотни хипари. През юли отново се качва на яхтата на една много богата китайка, на която готви и миналото лято по време на плаването й в Средиземно море. Тази година пак ще е Chef on Board в акваторията на остров Сицилия и Амалфийското крайбрежие.

През май носителката на титлата Master Chef готви за членовете на изключително престижния клуб Soho House в Ню Йорк. „Смазала“ ги направо с хляб, замесен със самардала. „Много съм задобряла – казва, - имам почерк, свой стил. Но искам още и още.“ Хрумнало й да пусне на пазара своя марка самардала, с която е захранена от най-ранна детска възраст при баба си в Ямбол. Така че очакваме Samardala by Bojana.

Часовникът безмилостно показва, че ако иска да успее с вечерята, Божана трябва да се захваща с десерта. Мисли го като нещо прасковено-кайсиево. Започва с нагряването на някаква смес, от която да издуха с бамбукова тръбичка захарни балони. Разказва как тази нагрята до високи градуси смес я изсипала три пъти върху ръката си на финала на Мастър шеф и трябвало да работи с огромен мехур на дланта. Но това са рисковете на професията освен да си отрежеш пръста.

Търси си тефтерчето с рецептите – едно такова мъничко и дебеличко, в което има не само записки от кухнята, а и вопли на разбито от любов сърце. Да, точно така, това тефтерче е и нещо като дневник на притежателката си.

„Така ми се иска да съм по-подредена, - казва Божана. - Като тези, дето в гардероба дрехите им са подредени по цветове...“ И смях, смях...
Сериозно смятам, че ако не живееше в тотален хаос, тя нямаше да бъде това, което е – експериментатор и  импровизатор, модерен артист в кухнята. Купонът нямаше да е хранителната среда, в която да се осъществява и развива. Нямаше да е оригинална и естествена. Тъкмо затова никога не бих могла да си я представя в стандартен ресторант. Нейната собствена кухня е отражение на самата нея – дали нормален готвач би си избрал шарения хладилник, жертвайки полезния обем за сметка на жизнерадостната външност? Дали би подредил съдовете и приборите за готвене така, сякаш е минало торнадо? Дали би заринал плотовете с толкова много джунджурийки, сред които със сигурност има и напълно ненужни? Божана ги пръска с обезмаслител и ги почиства с домакинска хартия. „Развих обсесия към търкане на гладки повърхности. Още не бях си свалила целофана от новата кухня, когато я оплесках подобаващо.“

Ред е да си подготви стековете за вечерята, работи само с блек ангъс, предлагани от фирма Meat Revolution. Божана няма съмнение в доброто им качество, а според нея и цените са нормални.

Предястието е на морска тематика – маринована риба тон и октопод, много е вкусен маринованият дайкон, който опитвам за първи път в живота си. С него и със зърна едамаме Божана гарнира морските мръвки, получава й се плейтването като по ноти – цветове, консистенции, вкусове...