Не бива да очакваме от който и да е човек да е повече от... човек. С какво право?

 „Само Господ може да ме съди!” е фраза от парчето на Ицо Хазарта „Браво!” Знам текста наизуст, понеже ме заби като го чух. Неприятният момент в това да си добър е, че ти научават песните наизуст и после – ами не можеш да им се сърдиш, че са те взели насериозно. Не можеш да им се сърдиш, че те цитират. Когато пееш „Иди в „Черешката” и им сготви, може да изкараш некви пари...” и човек си казва: Да бе, има някои, които само обикалят риалити предаванията. Най-после някой им го каза!

Популярни хора, които харесвам и следя и чиято позиция ми е интересна, сега защитават Ицо Хазарта. Това им прави чест – в България рядко се защитаваме един друг. Много рядко! Освен, когато стане въпрос за пари. Тогава някак всички проявяваме разбиране. Пари са това! Очевидно на всички ни е ясно защо Ицо Хазарта не е отказал парите за участие в предизборно събитие на ГЕРБ. Разбираме го, понеже знаем колко е трудно да откажеш в такива случаи. Просто защото колкото и да си добър, в България е почти невъзможно да живееш дори горе-долу така, както ти се иска от неща като литература, музика, театър, кино, телевизия и различните им производни. Подчертавам – трудно е да живееш така, както ти се иска.

Трудно е да откажеш пари не само заради всички онези неща с живота и бита, но и защото отлично знаеш и виждаш колко хора през цялото време, а не само преди избори, тихо и кротко си поемат поръчки и проекти от всякакви типове – бивши и настоящи мутри, политици, банкери – и си изкарват здрави парички. Тези хора – повечето – не са известни или са известни в определни кръгчета и кръгове. Никой не ги хули, никой не ги съди, напротив. Възхищават им се дори. Да, те никога и за нищо на света няма да вземат пари от ГЕРБ и да излязат на предизборен концерт. Те обаче ще вземат същите, а може би и повече пари, без да вдигнат и най-малкия шум, от някое съмнително НПО, или за да подпишат нещо, да отпечатат брошурки, да организират еди си какво, да направят дизайна на..., да заснемат клипа на..., да издадат... Все неща, които в крайна сметка също обслужват партии, фирми, интереси. Тези хора си остават чистички, с безупречен имидж и си живеят добре. И ти какво сега? Да не си идиот, че да отказваш!

Все едно някой ще запомни, че Ицо Хазарта или който и да е друг, някога не е взел някакви пари! Утре това ще бъде забравено, всичко ще си продължи по старому, чистичките ще продължават да си бачкат за парите, дето не миришат, а ти ще се чудиш какво да сториш,  та твоите деца да имат същите шансове като техните. Не е готино това чудене, изобщо не е. Защото всички, които нападат сега Хазарта, нямаше въобще и да разберат, че например той е отказал да излезе на сцената на ГЕРБ. Понеже, когато отказваш подобни предложения, трябва и да си достатъчно арогантен, че да го обявиш – та поне да си спечелиш някакво уважение. Да напишеш статус във фейсбук, че са ти се обадили и си отказал, и да имаш приятели да ти го споделят и разгласят надлъж и нашир. Иначе отказваш, траеш си и си стоиш в дупката. Това е положението. Разбирам Хазарта.

Най-гадното в това да си герой истински, а не измислен, е че от теб се очакват неща, непосилни за другите. Непосилни дори за силните. Да откажеш много пари, все едно си пълен тъпак. Да си честен, все едно си кръгъл идиот. Идиот! Истинските герои правят трудни неща – побеждават лами и змейове, най-вече тези вътре в себе си, човешките. Истинските герои са по-"глупави" от останалите, защото идеализмът винаги ще бъде разглеждан от масата, пък и от собствения ти разум като форма на глупост. Винаги ще се срамуваш малко от това. Обаче без капка идеализъм никога не можеш да си истински герой. Героите – извинете, крайна съм, но дано поне съм ясна – ги обесват там близо край град София, убиват ги под връх Околчица, разпъват ги на кръст. Няма щастлив и хубав живот за тях. Кой е такъв балама, че да иска да е герой!

Затова по стените висят не само имената на глупците, както ни разправяха в училище, но понякога и на героите. И много често дори там някой ще нарисува или напише някъде до тях онзи "прочут трибуквеник", както се изразява един приятел. Да се знае какво мисли този някой за героите, дето са ги обесили, разстреляли, разпънали на кръст и, както е прието да се казва в такива случаи, през къде му е. Разбирам Хазарта.

Само Господ може да го и да ни съди.