Мартина Апостолова, уличната Дева Мария от филма „Ирина“

Тя е дебютант в игралното кино, но вече има няколко големи награди за ролята си в "Ирина" – от фестивалите във Варшава, Тбилиси, Хонконг, Котбус. Театърът и киното са в кръвта й, обаче разбира сериозно и от футбол, мотори и барове. Харесваме това момиче! Филмът "Ирина" на режисьора Надежда Косева е в кината от петък, 25 октомври.

Ирина Иванова 24 октомври 2019

В „Ирина“ ще видите актрисата Мартина Апостолова да играе момиче-момче-жена-майка-баща. В един и същ персонаж. А, забравих - и улична котка. Да, нейната Ирина прилича много на улична котка – кисела, мрачна, вечно недохранена, недоволна и готова да ти издере очите. Така поне я видях аз.

филмът

Ирина (Мартина Апостолова) живее с мъжа си (Христо Ушев), бебето и по-голямата си сестра (Касиел Ноа Ашер) в къща в покрайнините на града, близо до магистралата, където е шумно, мръсно, далеч от всичко, т.е - в нищото. Работи като сервитьорка в крайпътно заведение, останалите в семейството са безработни и на нейна издръжка, а драматични обстоятелства ще я поставят пред избор, който ще промени живота на всички. Във филма участват още Ирини Жамбонас, Красимир Доков, Александър Косев.

Мартина Апостолова ни разказа за себе си, филма, ролята, страстта си към театъра, танците, музиката, моторите, баровете, футбола, какво е да си на една маса с Де Ниро, Скорсезе и кралското семейство на Мароко и колко е важно да си останеш здраво стъпил на земята. 

Мартина не е от актьорите, които от пеленачета мечтаят за сцената и екрана. От 10-годишна тя тренира футбол, при това не любителски, а професионално – по няколко тренировки на ден, лагери, състезания. У нас е една от най-добрите и когато на 18-годишна възраст, след като завършва гимназия със специалност „Организация на туризма“, заминава за Германия с намерението да продължи обучението си, там веднага й предлагат място в техния национален отбор. Само че животът в Германия въобще не й харесва, пък и истината е, че никога не се е виждала сериозно да посвети живота си на спорта. След една година се връща в България и разбира, че в Нов български университет актьорско майсторство преподават две жени, за които тя и до днес говори с истинска любов и огромно възхищение – Цветана Манева и Снежина Петрова. Кандидатства, приемат я и още в първите минути осъзнава, че най-после си е намерила мястото.

„Имах много диво тийнейджърство. Горката ми майка заслужава медал. Учителите ми – също. И досега съм една такава гузна като ходя на срещи на класа и говоря с класната ни. Бягахме от училище или пък се барикадирахме в класната стая и не пускахме никой друг, напивахме се, всякакви неща. Чупила съм си ръцете поне 5-6 пъти като първият път бяха и двете едновременно. Чупила съм си носа, имам операции даже. И все от глупости, от щуротии. Обаче по купони винаги забавлявах приятелите си и те все ми казваха, че трябва да стана актриса. Освен това 15 години съм свирила на китара и въобще винаги съм усещала, че изкуството е моето нещо, но явно ми е трябвало време, за да тръгна по този път“ – разказва Мартина. Благодарна е, че в самото начало баба й и дядо й й помагат да си плати таксата в университета, а майка й и баща й се грижат за нея, докато учи и не й се налага да работи. Въпреки това през летата пътува до Германия, където живее сестра й, и работи в гръцки ресторант като със спечелените пари си изплаща студентския кредит.

Цветана Манева, в чийто клас попада, е не само учител за Мартина, но и един от най-близките й хора. Знае всичко за нея, а Мартина й се обажда от всеки фестивал, за да й разказва. „Цветана ме е научила на всичко, никога няма да мога да й се отблагодаря. Не само за професията, но и за нещата от живота. Когато започнах да уча в НБУ, имах страхотно самочувствие – от футбола. Бях супер добра, винаги център на вниманието. И изведнъж се сблъсках с тази много трудна професия, актьорската, и благодарение на отношението на Цветана, на вниманието й, слязох на земята, научих се на търпение, научих се да се боря и просто пораснах. Слава богу, спортът ме е научил на дисциплина и това се оказа много важно. Точно в този период ни се случиха няколко тежки семейни загуби и Цветана и тук ми помогна като ме научи да минавам през тъгата и мъката директно. Казваше ни: Алкохолът не дави мъките, а ги полива. Изживей го, изплачи го, изстрадай го, запомни го и когато ти потрябва – спомни си и го използвай. Това е актьорски съвет, но и житейски.“

Преди да попадне на снимачната площадка на „Ирина“ Мартина работи две години на щат в Благоевградския театър като същевременно е барманка в София. Ритъмът е следният – сутрин има репетиция и/или сутрешно представление в Благоевград, после – лекции в тамошния университет, където записва магистратура по театрална режисура, след това – вечерно представление и после – на стоп до София, за да подхване смяната си в бара. Работи до 3-4 ч., спи няколко часа и на сутринта с първия автобус – обратно в Благоевград. Сега не може да си обясни как е издържала , но пък е доволна че е опитала от този типичен актьорски живот на път. Напуска театъра преди няколко години, защото отказва да играе, каквото й налагат. „Искам да се чувствам в мир със себе си и с принципите си, а не да скачам от халтура в халтура“ – казва тя. Добавя, че освен това заплатата в театъра едва й покривала разходите за път и за да й останат все пак някакви средства, не си плащала тока в квартирата и понякога й се налагало да спи с шапка. Убедена е, че много актьори живеят по този начин и сега.

Преди няколко години режисьорът на „Ирина“ Надежда Косева, търсейки си актьори за филма, гледа Мартина в представление на университетския театър, поставено от Десислава Шпатова и продуцирано от Снежина Петрова. Не я харесва никак обаче. След спектакъла обаче я наблюдава, докато разговаря с баба си, дошла също да я гледа, и открива в нея нещо, което носи и „нейната“ Ирина. Обажда й се и я кани на разговор. Не на кастинг, което прави много силно впечатление на Мартина. Следват двумесечни пробни снимки и точно на рождения си ден актрисата разбира, че е избрана за ролята. „И к’во правиш сега?!“ – казва си тя, научавайки, че ще си партнира с невероятни актьори като Ирини Жамбонас, Касиел Ноа Ашер, Красимир Доков, Христо Ушев. Най-големият й ужас - да не провали с неопитността си работата на актьорите, към които изпитва огромен респект – се стопява още на първия ден обаче. „Разбрах, че никой не играе за себе си, а играем един за друг и за филма“.

Фестивалите, на които е селектиран филмът, също се оказват предизвикателство за Мартина, особено светската им част – червените килими, роклите… „Цветана ни е учила да се радваме на тези неща, да им се наслаждаваме и аз се опитах да следвам съвета й.“ Въпреки това панаирът на суетата я натоварва. На фестивала в Маракеш, Мароко, присъства на вечеря на кралското семейство, като сред 200-те поканени гости са и Робърт Де Ниро, Мартин Скорсезе, Гийермо дел Торо. Мартина е с прекрасна рокля, ушита специално за нея от дизайнера Николай Божилов, която е с по-особено закопчаване и тъй като тя я закопчава грешно, яката през цялото време й притиска сънната артерия. „Едва успявах да си движа главата, бях като робот и беше доста смешно. Преживяването си струваш обаче. Това са малки мигове, в които се чувстваш наистина специален“ – разказва актрисата.

Съвсем скоро (интервюто е взето през септември – б.р.) й предстои да изиграе на софийска сцена спектакъла „Историята ти (Ти) в мен“, създаден в Пловдив като част от платформата “Артисти за НеНасилие”, създадена от Възкресия Вихърова. Увличат я подобни представления с кауза, а също така и танцов, физически театър. Определено в момента е на „сценична“ вълна, макар че й предстоят и снимки на късометражен филм в края на годината.

 

Мартина е луда по моторите и тази лудост ужасно й отива. Ако не вярвате, вижте я на снимката! Кара отдавна, но от четири години има собствен мотор. Запалва се в Германия, където обикаля доста с мотор, но както се казва „като куфар” (тоест зад водача на мотора ). В България любимият й маршрут е до Рила и Рилския манастир, не само заради красивата природа около пътя обаче, а и защото този път я отвежда при баба й и мисълта, че скоро ще пие кафе с нея я прави още по-щастлива. Кара обаче и в група - с приятелите от „Sofia Riders”.

Тя все още „налива питиета в бар“, както сама се изразява, и твърди, че това я държи здраво стъпила на земята. Съвсем скоро, заедно с приятел, ще отворят заведение в близост до Софийския университет и след интервюто ни дори отива да обучава момичето, което ще работи като барман там. Питам я кое е най-важното, което трябва да знае един барман. „Да не се напива преди клиентите“ – отговаря ми Мартина, а тя ги разбира тези неща.

 

 

 

 

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР