След „Професия репортер“ тя остава две години без работа и именно тогава прави опит за самоубийство. В края на 70-те решава да избяга от циничния кошмар, наречен шоубизнес, и да пътува. Живее няколко месеца във Венеция, която много обича, няколко месеца в Лондон, а после се връща в Америка и заминава за резерват, в който живеят индианци от племето навахо. Какво точно преживява там не казва никога и на никого, но когато се връща, вече е друг човек. Слага край на алкохолните запои, на наркотичните делириуми, дори спира любимата си марихуана. Тогава среща и своята любима – Пиа Алмадио, с която остават заедно до смъртта на актрисата. Когато питат Мария как успява да спре наркотиците, тя отговаря: „Срещнах един ангел и той ме спаси. Няма да ви кажа дали е мъж или жена обаче.“ Според мнозина този ангел е именно Пиа. Във всеки случай тя е, която я изпраща и в последния й път през февруари 2011 г. с думите: „Сбогом, Красавице! Сбогом, Мария!“

Шнайдер никога не се омъжва и няма деца.

След като излиза от фазата на опиянението и успява да се примири с дяволите си, Мария Шнайдер посвещава живота си на работата (снима се в поне 1-2 филма годишно до момента, в който не й откриват рак на гърдата) и на дейността си, свързана с положението на жените във филмовия бизнес, което е голямата й кауза. Не иска никой друг да преживее това, което преживява тя. Често я питат би ли направила същите грешки, ако можеше да върне времето назад, би ли платила същата цена за същия живот, донесъл й много блясък, но и много скръб. „Не, сега бих отказала ролята в „Последното танго в Париж“. Животът ми щеше да бъде съвсем различен“ – отговаря тя. Няколко месеца преди смъртта си е удостоена със званието Кавалер на Ордена на почетния легион – най-високото отличие във Франция.