Само за три години Шнайдер (бързо спира да се подписва Желин, след като разбира, че баща й няма никакво намерение да се занимава с нея) се снима в 6-7 филма, макар и в малки роли. Едва на 19 е, когато разбира, че един от най-обещаващите млади италиански режисьори Бернардо Бертолучи, 31-годишен, направил огромно впечатление с филмите си „Стратегията на паяка“ и „Конформистът“, търси млада актриса „като Лолита, но по-извратена“, която да замени избраната вече, но внезапно забременяла Доминик Санда. Вече бил прослушал над 100 актриси, но нито една не го спечелила. И тогава пред очите му се появява Мария Шнайдер. С нацупеното си пухкаво лице, тежък и тъмен поглед и чувствено тяло тя сякаш събира в себе си образите на три от най-големите звезди в киното тогава – Бардо, Жана Моро и Джейн Фонда. Освен това няма никакъв проблем с тестовете за голите сцени, абсолютно освободена е или поне такова впечатление създава. Година по-късно, след огромния скандален успех на филма, в култовото си интервю за New York Times от 1973 г. Шнайдер ще разкаже, че по време на кастинга е била доста по-пълна от обикновено, тъй като е взимала противозачатъчни, и че Бертолучи я е избрал, защото от кръста нагоре приличала на пищна жена, а от кръста надолу – на момче.

Мария започва снимките на филма сама, тоест най-напред се снимат онези сцени, в които партньорът й Марлон Брандо не участва. Тогава Брандо е наистина суперзвездата на момента. Икона, легенда, божество. По екраните с огромен, небивал успех върви „Кръстникът“. За нея като дебютантка при „големите“ е страхотен шанс да снима с този актьор. Първата им среща е паметна. 48-годишният Марлон дошъл на снимачната площадка. Изчакал само да свършат снимките на съответната сцена и директно се приближил към нея, произнасяйки култовата реплика: „Да се поразходим. Все пак ще се наложи да ми бъркаш в задника, добре е да се опознаем.“ Първото, което я попитал, било коя зодия е (и двамата са Овни), после – дали й е трудно да гледа дълго време някого в очите. „Понякога“ – отговорила Мария. Вечерта той й изпратил цветя в стаята, а в букета тя видяла картичка, надписана с китайски йероглифи. „Какво означава надписът?“ – попитала го на другия ден. Но Брандо така и не й казал.

И още една картичка получила Мария в началото на снимките на „Последното танго...“ – от баща си. „Успех! Даниел Желин“ – гласял текстът. Защо й е изпратил тази картичка обаче така не разбрала. За нея той винаги си остава „стар егоист, който живее в спомените си и съжалява, че не е направил нещо повече като актьор“. За майка си пък говори като за „много свободна и много странна жена, която всички около нея определят като „кучка“.

Мария и Марлон остават приятели до края на живота си, въпреки че тя и на него е малко сърдита, заради „сцената с маслото“ – убедена е, че е трябвало поне да й се извини. Вместо това той просто й казал да не се връзва и че това е само филм. В края на снимачния период признал, че самият той също се чувствал изнасилен и използван. Въпреки всичко „Последното танго в Париж“ си остава един от филмите визитни картички на европейското кино, едно от големите преодолявания на табута на екрана, но най-вече – смело проследяване на онова, което се случва зад кулисите на думите в една необикновена, фатална и страстна любовна история, която не може да се превърне в обикновена, тривиална връзка. Секссцените са толкова реалистични, че основният въпрос, който вълнува журналистите, е дали Шнайдер и Брандо не са правили секс наистина пред камерата. Във вече споменатото интервю на актрисата пред Таймс тя, разбира се, отрича да е имало истински секс и безмилостно описва тялото на Брандо като тяло на стар мъж (въпреки че той е на 48), с голям корем, който имал комплекси от лошата си форма и задължително се преобличал зад параван, често се изморявал, бил тежък и много, много мързелив, непрекъснато следял как му е гримът и никога не си научавал репликите, ами пръскал из цялото помещение подсещащи бележки. „Но той има красиви очи и красива душа и аз го обичам. Той е много инстинктивен, като животно. Бързо се сближихме, защото между нас има нещо много общо. Бих могла да напиша цял роман за него.“