На информационната табела на английски и гръцки Самуил е наречен недвусмислено български цар. Добре че не сме македонци, че трябваше да си късаме ризите! Гробът му не е обгрижван, плочата над него стои леко изместена, говори се, че на острова са погребани и част от ослепените му войници. В Преспа е не само последният земен дом на Самуил, тук той е коронясан за цар и тук е била столицата му преди Охрид.

След малко пристигаме в село Нивици, на гръцки Псарадес, което се намира на брега на Голямото езеро. Симпатични каменни къщи, някои с хотелски табели, рибарски такъми, площад с дървета и кръчми, от който на български с отчетлив акцент от западните краища ни обясняват, че ей там, в близката далечина, в специално построена шатра Алексис Ципрас и Зоран Заев са подписали Преспанското споразумение, с което Македония се преименува на Северна Македония. Пред всяка от кръчмите е изнесен по един аквариум, в който тъжно гледа прословутият местен шаран. Да, пърженият шаран е в менюто на таверната „При Германос“, заедно с пържената белица и фантастичните домашни картофи.

Охридското езеро

До него стигаме от албанска страна, гръцко-албанската граница е близо до Костур. Не ви трябва нищо повече от лична карта и зелена карта за колите. Отбиваме се до град Корча, където се изкачваме на върха на модерната наблюдателна кула. Правим го пеша, защото асансьорът е спрял, но пък това си е идеалното кардио срещу само 1 евро. От кулата се вижда градът с пешеходната му улица, украсена с огромни картонени калинки, дантелата от планини в единия му край, новопостроената му православна църква – най-голямата в Албания и с две камбанарии, които леко приличат на минарета. Най-хубавото е Старият град с кръглата чаршия, застлана с калдъръм и пълна с кафенета и с магазинчета за местни килими в традиционни шарки – килимарството тук е занаят от памтивека. Навсякъде приемат евро, на бензиностанциите – и карти. Изненадата – офис на Първа инвестиционна.