От кого се страхува Нарине Абгарян?

Между високото и ниското изплита историите си Нарине Абгарян, в космическото разстояние между живота и смъртта. Тя написва първата си книга – „Манюня“, като самолечение от поставената й диагноза множествена склероза. Три години Нарине живее с тази присъда, докато се разбере, че диагнозата е погрешна.

Адриана Попова 21 September 2019

 

 

Нарине Абгарян имаше среща с арменската общност във Варна, на която описа лъкатушещото трасе на кариерата си. След като двайсет и три годишна се преселва в Москва, работи какво ли не. Годините са 90-те, кипят от идеи, на Нарине и приятелката й им хрумва брилянтна идея. С всички пари, които успяват да съберат, купуват конфискувани мъжки джинси, за да ги продадат след това с невероятна печалба. Само че когато им доставят стоката, виждат, че джинсите са с ужасни разкроени крачоли и още по-вълнуващ цвят – яркооранжеви. Само далтонист с много лош вкус би ги облякъл, смее се Нарине. Над бизнесдамите се смилява строителен предприемач, който изкупува цялото количество за работниците си, печалба няма, разбира се. Никога повече не се захванах с бизнес, казва Абгарян. Но може би съдбата й е в счетоводството? Впуска се в него отново по съвет на приятелка, според която професията е сигурна и с перспектива, защото по обявите никой не пише, че търси млад счетоводител, всеки търси опитен. В теб виждам бъдещ опитен счетоводител, насърчава я приятелката. Насърчената Нарине се изучава и се захваща с таблиците и сметките, но забелязва, че всички клиенти заобикалят нейното гише в службата. Така пропада и бъдещето й на опитен счетоводител. На 39, стимулирана този път не от приятелка, а от невярна диагноза, става писателка. Синът ми е убеден, казва Нарине Абгарян, че пиша книги като луда, само и само да не се връщам към счетоводството.

 

Нарине Абгарян за творчеството:

Ето как става обикновено. Събуждаш се. Докато закусваш, четеш новините. Ужасяваш се и си забраняваш да ги четеш. Отваряш лаптопа с идеята да преместиш планини. И започваш да измисляш хиляди причини защо точно сега не бива да се захващаш с писане. Отстранявайки всички причини (оправяш леглото, пускаш пералнята, избърсваш прах, измиваш си зъбите, пиеш кафе – за да се разсъниш, още веднъж си миеш зъбите – срещу кариес), отново сядаш пред екрана. И започваш проникновено да блееш в него. Чугуненият задник не е метафора. И кокетиране не е. Това е констатация за битието на писателя.

 

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
ZVkv0yvW
30 September 2019, 07:13

02AtLzXMrjB

ТВОЯТ КОМЕНТАР