Честит рожден ден, Юлиан Вергов!

Юлиан Вергов и неговата медитация. В разгара на лятото, в пика на жегата и точно на границата между два филма, Юлиан Вергов споделя с EVA няколко часа, през които успяваме да разберем: как се увеселява, когато си почива, как се намамва отново за работа, защо ненавижда плановете и предпочита съвършенството на спонтанността, кое е любимото му питие, каква е неговата медитация и защо не може да устои на дискретния чар на чушкопека дори (или по-скоро най-вече) когато е на морския бряг

Ирина Иванова 15 July 2022

Снимка: Диляна Флорентин

 

Къде и с кого се чувстваш истински свободен?

И в работата, и извън нея, зависи. Ако се напаснем с режисьора, с когото работя – това е свобода, но с приятелите, с които си знаем кирливите ризи, също е свобода. Ето сега преди да започнем филмовия маратон, бяхме с приятели на ски в Австрия. Огромна група. Добре селектирана през годините. Шматкахме се, защото не ставаше съвсем за ски. Температурата беше 12-13 градуса, топло, киша, не ставаше за нашето каране. Ние обаче си правехме други неща – един язди коне, друг ходи на басейн, трети кара колело... Все спортивни занимания. Така ми харесва. Някой от нас решава да прави нещо и се спуска директива... Сега например директивата е да ходим с кемпери за Нова година. Обичам да съм с приятели, да се увеселявам и да правя глупости. Не обичам да съм сам, освен когато чета книга например.

Трудно ли допускате хора в този ваш явно много затворен приятелски кръг?

Имам приятели, с които се познаваме от детските колички, и още сме заедно. Изобщо не сме само актьорска компания.

Забележително е, че пушиш все още добрите стари цигари, а не тези... новия тип, знаеш ги.

Ицо Хазарта ще цитирам, аз много го уважавам този творец: „Въздух и вода на пара, въображаема цигара“. Като ще правиш нещо, го прави.

Да, така е, но цигарите са демоде.

А това пък въобще не ме интересува – модерно, демоде... Забраната за тютюнопушене редуцира пушенето на цигари. Аз също смятам, че в заведение за хранене не трябва да се пуши, но трябва да има бар, в който да се пуши. В Европа се пуши. В Германия се пуши, в Австрия, в Сърбия. Трябва да има такива заведения и който не иска да му е задимено просто да не ходи в тях.

Имаш ли време за заведения?

Аз никога не „ходя на заведение“. Хайде, тази вечер ще излезем! Хайде, ще отидем на заведение! Не. Трябва да е спонтанно. Минавам през заведения, където имам приятели, и знам, че са там, да ги видя. Ама да се спретна и да отида на бар... Никога. А тази история, дето всички излизат в петък вечер... Става ми зле, като чуя „петък вечер“. Преди години бяхме в една компания с Виктор Калев, Виктор Божинов, Роги (Станислав Тодоров – Роги, режисьорът на „Дъвка за балончета“) и още сто маймуни и много обичахме да си правим Stupid Monday (от англ. – глупав понеделник) – нашата алтернатива на петък вечер. Понеже в понеделник са най-празни заведенията. Увеселявахме се. Програмираните неща се прецакват. Все искаш да се случи, да си доволен, а все нещо не се получава, както си си го представял.

Имаш ли агент, който да менажира ангажиментите ти?

В България агентът няма да свърши работа. Аз съм много емоционален и понякога работя без пари – защото да кажем хората, които правят нещото, нямат пари, а на мен то много ми харесва. Или защото просто искам да помогна. Или защото имам вътрешната необходимост точно сега да направя точно това, а пък пари няма. Един агент не би ми позволил да работя без пари. В чужбина имам агент обаче.

Каква е напитката на лятото?

Зависи накъде ще те подкарат. В момента Владо Пенев ме е подкарал на джин с тоник. Разпил се е джин с тоник и аз му се водя по акъла. Нали е икона! Миналото лято беше ром обаче.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР