Честит рожден ден, Юлиан Вергов!

Юлиан Вергов и неговата медитация. В разгара на лятото, в пика на жегата и точно на границата между два филма, Юлиан Вергов споделя с EVA няколко часа, през които успяваме да разберем: как се увеселява, когато си почива, как се намамва отново за работа, защо ненавижда плановете и предпочита съвършенството на спонтанността, кое е любимото му питие, каква е неговата медитация и защо не може да устои на дискретния чар на чушкопека дори (или по-скоро най-вече) когато е на морския бряг

Ирина Иванова 15 July 2022

Снимка: Диляна Флорентин

 

А храната на лятото?

Каквато дойде. Когато съм на караваната, изкарвам чушкопека на терасата и пека чушки. Много обичам! Отвреме на време се появяват някакви идиоти с напитки.... „О, кво става тук! Печеш чушки. Чакай да седна.“ После минава друг идиот. „Ооо, печете чушки! А има ли нещо за пиене?“ И...

И така се раждат легендите!

Да. Веднъж от морето духаше здраво и ние изкарахме барбекюто чак на пътя, за да можем да разпалим огън. И изкарахме цяла нощ около него – ей така на пътя. Вземаме си месо директно от барбекюто и си пием, слушаме си музика... Минават разни олигофрени...

А освен олигофрени, жени минават ли?

Всякакви минават (усмихва се). Хубавото на къмпинга е, че всеки може да си прави каквото си иска когато си иска.

Колко най-дълго си изкарвал така, както ми описваш?

Една година отидохме на палатка за 24 май и си тръгнахме на 27-29 септември. 4 месеца, почти без никакви пари. Беше през 1998 година. Не ни се и тръгваше, но си викахме „Гледай сега, падна небето тук, дай да си ходим!“ Падна небето означава, че вали. Сега това не мога да си го позволя.  

Звучиш така, все едно ти липсват тези безгрижни времена. Спомняш ли си момент, когато си имал всичко?

Липсват ми, разбира се. Чувствал съм моменти на такава върховна удовлетвореност, но винаги е било свързано и с това хората до мен да са здрави и щастливи. Винаги е свързано и с другите.

Какво искаш да ти се случи в професионален план?

В нашата професия човек се учи, докато е жив. Ето онзи ден приключих снимките на един филм и бях толкова изтощен, че се разболях, рухнах. Най-вече емоционално. Не знам доколко хората могат да го разберат. Имаше сцена, в която трябваше да нося един колега на гърба си много дълго време. Цял ден го носих, но нищо ми нямаше. След два-три дни обаче снимахме със същия актьор една много емоционална сцена – на една маса, само седим и разговаряме. След това все едно ме бяха били с тояги. Вътрешно празен се почувствах, супер изтощен. На следващия ден се намамих, както се казва, отново, разбира се.

Нямаш ли си техника за разтоварване? Медитация например... Шегувам се.

Нямаш време за медитация. Когато снимаш, имаш в най-добрия случай 12 часа – да се нахраниш, да се изкъпеш, да се наспиш и да си научиш текста за следващия ден. Медитацията се налага да я оставиш за след филма. Моята медитация обаче винаги е била общуването с хората.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР